— На пръв поглед изглежда логично да извикаме Бай като специалист, особено след вчерашното ти посещение — обади се Меркулов. — Но знае ли някой как ще се развият по-нататък събитията? Какво, нова версия ли имаш? Тогава защо още вчера не ми доложи незабавно?
— Мислех — кратко отговори Турецки.
— Прекрасно занимание — парира Меркулов. — А сега да помислим заедно. Свърши ли, Леонид Сергеевич?
— Горе-долу. Но ми хареса предложението на Турецки. И с ваше позволение, естествено, ще помисля върху него.
— Дадено.
Саша намигна на Кругликов: ловко го хвана. Правилно, нека не се перчи.
В това време Меркулов забеляза тяхната игра с погледи, но само поклати глава и се обърна към Грязнов.
— Твой ред е.
Явно не можеше да прости на Слава, че е напуснал Системата — точно така, с главна буква, — на която той е отдал целия си съзнателен живот. Или почти целия.
Слава избра подходящия ход. Заяви, че е направил грешка, станалото през нощта срещу събота изцяло лежи на съвестта му. Не е трябвало да вика Турецки и да ходят в жилището на Богданови. По-правилно е щяло да бъде да извика спецподразделението. А пък участието на Турецки се обяснява изключително със съседството му: живеят почти един срещу друг. А и не е очаквал, честно казано, че ще се появят бандити и ще се проявят. В нашата работа няма място за предчувствия. И после, все пак доста по-надеждно е да се срещнат трима с престъпниците, отколкото двама.
Докато говореше в този дух, Романова успя да кипне.
— Пак оправдания!
Но Меркулов неочаквано зае страната на Грязнов:
— Но, Александра Ивановна, все пак нашите момчета хванаха рекетьорите. Засякоха ги, както ни убеждава тук героят. — Той кимна към Грязнов. — Аз лично още не знам как бихме постъпвали с теб, ако се вслушвахме в предчувствията си. Е, в нашата работа стават и фалове. Ето и Никита Семьонович, сигурно най-малко от всичко е искал да изпраща опитния престъпник на оня свят, макар негодникът да е стрелял по него от упор. Нали така? А вие веднага — служебно разследване! Защото кой знае — когато са изваждали жената от багажника, и аз бих могъл да стрелям по мерзавците… Но това е между другото. Отвлякох се. Не забравяй, че момчетата са почнали почти от нулата, а след денонощие освобождават и заложничката, и хващат бандата. Какво става с нея? Питам за потърпевшата, не за бандата.
— Звъних сутринта. Тя е в пълно съзнание и иска да се прибира вкъщи. Има известни признаци на амнезия. Но докторът каза, че скоро ще се възстанови. За останалото — Грязнов се изкашля и виновно погледна Романова, — минимум един месец не трябва да се показва от къщи, така… са поработили негодниците.
— Ясно — кимна Костя. — Значи лекарите смятат, че може вече да й се задават въпроси?
— Да.
— Сега пък изниква нов проблем във връзка с бягството на Мкъртич Погосов. Александра Ивановна, какво знаем?
— Какво ли? Честно казано, първо се учудих, като чух за арменците. Някак си не е тяхна работа… А се оказва, граждани, цял интернационал! И грузинци, и двама осетинци, и дагестанци, но повечето са родени в Грузия. Такава е картинката. Около Ованесов имаше криминална история, но той си купи званието „авторитет“, не го е заслужил. Истинският признат бандит е Погосов. Четири присъди, цял букет от параграфи — от деветдесет и първи до сто четирийсет и шести. Особено опасен рецидивист. Точно той е избягал. И то нагло и открито. Младши лейтенант Скиба, контрольорът на ареста, просто го извел от килията, уж за разпит и… изчезнал заедно с престъпника. Този гад е потрябвал на някого, аз така го разбирам, скъпи граждани. Той е силен и има пари. И още: не си спомням някой да го е правил така откровено и без всякакъв страх. На какво се дължи това — на пълната ни тъпотия или на абсолютното отсъствие на всякаква дисциплина? Обявихме и федерално издирване, снимките са изпратени във всички точки, в регионите, КАТ, изобщо навсякъде. Дори днес ще се обърнат към хората по телевизията, за да помогнат… Доживяхме!… Сега изясняват откъде е дошъл този Скиба…