Точно в този момент вратата се отвори и влезе самият Поляков.
— Извинете — започна още от вратата, — извънредно произшествие.
Всички застанаха нащрек. Меркулов показа един стол и с изключително внимание погледна Поляков.
„Как се казваше той? — не можеше да си спомни Турецки, докато разглеждаше този тутманик според него. Или човек с явно видима забавена реакция. А такъв номер да извърти в събота! Да изхвърли от кабинета двама знатни ходатаи, нали не знае, че са мошеници. Или външността му настройва срещу самия него? Плешив, угоен, непохватен, а очите му явно късогледи. Не, не е атлет, нито пък спортист. Може пък да е майстор на преферанса? Също спорт…“
В това време Поляков огледа присъстващите с присвити очи зад очилата и очаквателно се вгледа в Меркулов. Той разбра причината за мълчанието и каза:
— Тук всички сме свои, Лев Миронович, затова не се притеснявайте. Чуха и за вашия подвиг. — Меркулов се усмихна. — И го одобряват. Е?
— Тази нощ — Поляков свали очилата си и започна да ги търка със сгъната и изгладена носна кърпичка — е убит майор Малахов. Ако трябва да сме абсолютно точни, заклан е, както в степта колят овните. През цялото гърло, от ухо до ухо. Може и в Кавказ така да колят, не мога да твърдя, лично не съм виждал…
Той говореше всичко това спокойно и в пълна тишина.
— Убиецът е познавал превъзходно обстановката, дори кучето на двора не го е залаяло, иначе жената на Малахов е щяла да чуе. Кучето е познавало госта. Минал е през прозореца, не е високо, къщата е едноетажна. Леглото на Малахов е до прозореца. Но е намерен само по гащета, проснат на пода. Жена му, която спяла в съседната стая, се събудила посред нощ, но не може да каже в колко часа. В неговата стая се чували мъжки гласове. Извикала: кой е там? Той казал, че радиото гърми. Тя заспала, а на сутринта, като влязла да го буди, видяла целия под в кръв. Като научих, помолих нашия прокурор да ми даде това дело. Ето… едва успях за съвещанието, извинете…
Сега пък ще се извинява. Окачил си на врата неизвестно каква следствена примка и смята за свой дълг да се извини пред очакващите го колеги. Турецки врътна глава, когато срещна насмешливия според него поглед на Меркулов. Но веднага разбра, че шефът не се смее: той нещо съпоставяше, преценяваше, тоест вътрешно бе недосегаем и не биваше да го опипва с очи. Тогава Турецки огледа другарите си и забеляза, че всички са вперили погледите си в Емеляненко, а той седеше с ниско наведена глава. Нали предупреждаваше! Като че ли е предчувствал…
— Сигурно се досещате кой може да е извършил престъплението? — Меркулов най-сетне се събуди и също погледна към Никита. Въпросът беше интересен и не се отнасяше конкретно към никого.
— Понеже Погосов избяга от ареста, не е изключено това да е негово дело. Смея да изкажа такова предположение — отвърна Емеляненко.
— Да, господа юристи, работата е много лоша… — Меркулов прекара длани по бузите си, после обхвана брадичката си и замижа. Постоя така минута, изправи се, сложи си очилата, които лежаха на масата пред него и каза сухо: — Струва ми се, че и това дело ще трябва да прибавим към останалите две. Така че ще се наложи да обединим в едно следствено дело едновременно три. Александър Борисович, уви, с нищо не мога да помогна. Лев Миронович, създава се следствена група начело със следователя Турецки, а в нея влизат колегите, които имате честта да виждате около себе си. Предлагам да включим и вас в тази група.
— Както заповядате, Константин Дмитриевич.
— Добре, тогава ще издам такава заповед.
— Мисля, че се досещам за второто дело — заложничката. А първото за какво е?
— Убийство и кражба на ценности от дома на нейния баща. Става ли?
— Напълно. Аз съм готов.
Меркулов пак погледна Турецки, но този път в погледа му не се четяха мисли, а конкретни съображения: „Мухльо, нали?“ И веднага след това, за да разтовари тази мрачност в обстановката, добави вече на глас:
— Лев Миронович, трябва да знаете, че Александър Борисович понякога е голям досадник, но си знае работата. С него не е скучно. Но това достойнство може да се разглежда двояко. А сега, колега, ще се наложи задължително да се движите с охрана. С телохранители. Предполагам, че Никита Семьонович ще ни бъде много полезен в това отношение. Ще позвъня на Маркин — Костя имаше пред вид прокурора на Московска област — и ще съгласувам и първия, и втория въпрос. А сега, както се казва, с Бога напред, Александър Борисович. Още днес ще получите официалното указание за създаването на следствената група, пишете постановление за обединяването на делата и че ги вземате под свой контрол. Благодаря на всички. Свободни сте. Вячеслав Иванович, ще ви помоля да останете. — Той огледа като татко Мюлер от известния телесериал присъстващите и погледът му се спря на Грязнов.