Така напълно разреди обстановката.
Усмихнат, Турецки благодари на Миронов и Емеляненко, сбогува се с тях, а четиримата следователи от своята група заведе в кабинета си. Там седнаха около масата му и започнаха да обсъждат генералния план на следствието по обединените дела. Като начало разпределиха обема на работата между всички от групата. Полунин ще продължава да разследва убийството на Константиниди, Зименков и Поляков ще се заемат с престъпната групировка на Ованесов и убийството на Малахов. Решиха, че засега Кругликов и Турецки ще се съсредоточат върху картините, на Саша се възлагаше да ръководи следствието и да координира разследването на всички епизоди от делото.
Тъкмо щяха да се разпръсват, за да набележат своите следствени мероприятия, когато позвъни Меркулов и помоли Турецки да му изпрати Поляков. Поляков тръгна, а вместо него се яви Грязнов.
Докато рошеше буйната си рижа коса, Грязнов каза, че Костя го оставя при себе си резерва, с оглед издирването на Богданов. А той имал план за осъществяването на мероприятието. Най-сетне Турецки и Грязнов останаха сами.
— Обади се — рече Слава.
— Какво си говорихте? — попита Турецки. Той разбираше, че току-тъй шефът няма да накара Грязнов да остане.
— Първо позвъни. После ще ти кажа. Сега е нужно и за мен.
Турецки набра митницата. Представи се, попита там ли е Дегтярьов. Отвърнаха му, че е в залата за полети. Тогава Саша помоли да предадат на Пал Палич да очаква гости за важен разговор.
После затвори и веднага избра Научно-техническия отдел на московската милиция — колата му се намираше там от сутринта. Казаха му, че предположенията на Турецки се потвърждават и може да си прибира колата.
— Какви са личните ти планове за днес? — попита той Грязнов.
— Засега само работата с Лариса Георгиевна. Да я придружа до тях и да чакам пристигането на Меркулов.
— Така ли? — учуди се Турецки.
— Нали трябва да се оправяме с нея. Може да откаже да даде показания. Това е нейно право. И парите са нейни.
— Слава, усукваш го…
— Нали обещах да ти разкажа. Но за целта е много важно да знам всичко за Богданов.
— Много ли ти трябва колата? Не можеш ли да изчезнеш за малко до Научно-техническия на „Петровка“ и да вземеш за известно време моята жигула?
— По каква причина? — Грязнов бе заинтригуван, защото Саша още не му бе обяснил какво търси жигулата на „Петровка“. — Искаш ли танто за танто? Ти на мене, аз — на теб.
— Ще ти кажа безплатно. Вчера у Бай направих така, че да накара шофьора си Андрюша да отвори двигателя на моята кола и да смени ето тази свещ. Сложил ми е хубава, а тази ми я върна, за да я изхвърля. Не пожела да си цапа ръцете. Но свещта е толкова мръсна, че отпечатъците му са излезли идеално. Помолих криминалистите от НТО да ми вземат колата и да погледнат какво е прибавил Андрюша: какви детайли. Току-що се обадиха, че има каквото трябва. Нали разбираш, тази техника са ми я сложили у Бай не заради хубавите ми очи, а да знаят за какво говоря, къде ходя. Та те моля да отидеш при твоите приятели криминалисти и да я вземеш, и пръстите от свещта да изрисуват, може да потрябват. Имам известни съмнения. Разбираш ли? Пък и не бива да знаят, че съм ходил до митницата. Е, ще повървят малко след теб, докато открият подмяната. Няма да стрелят я… Можеш да не ми казваш за разговора при Костя, аз и тъй си представям за какво, по-точно за кого сте говорили. Става ли?
Грязнов само поклати глава и измърмори:
— Добре, дръж ключовете. А къде да я оставя за нощес?
— Ти си умен, измисли къде няма да я откраднат. Впрочем близо до вас има пост на КАТ. Разбери се с момчетата. Аз ли да те уча, Грязнов?
— Голям си авантюрист! А за мен ще разправяш! Ха! Слушай, но засега е тайна. Ако Лариса се съгласи, мога да отида в чужбина, за да намеря и разпитам този кучи син. По официален път ще се наложи едва ли не да разменяме правителствени ноти, а по частен — винаги може да се разбереш с определени дипломатически и оперативни служби. Като използваш личното си обаяние, така да се каже. Чат ли си?