Виталий Александрович се осведоми кой следовател е бил и като чу името на Турецки, се замисли. Като цяло атестацията, която той даде на този младеж, се потвърждаваше. Но го безпокоеше прекалената му настойчивост. Кисота не притесняваше Бай. Тя е умница, пък и има достатъчно връзки, за да прекрати всяко разследване. В началото Виталий използваше каналите й, но сега си имаше свои, надеждно гарантирани не от някакви указания на заинтересуваните органи, а от най-убедителния довод днес — „зеленото“. Началниците могат да се сменят, а валутата поскъпва.
Той посъветва Кисота да не трепери, а да се държи спокойно и с достойнство. Бай вече се е срещал с Турецки и има приблизителна представа от този, макар и честен човек от службите, но с провинциална закваска. Умерено умен, но ако правилно подхване работата и сложи уместно акцентите, може да разчита и на някои услуги. Това добре. Струва си да помисли по въпроса. А пък за Димка, има смисъл да разкаже голата истина, както се казва, но без подробностите, те са нещо интимно. Само дойде, преспа, изпратих го, в куфара — дрехи за преобличане.
— Как така, да не съм бъркала в куфара му? — възмути се Алевтина.
— Не си бъркала, а случайно си видяла. И дори не си могла да предположиш, че куфарът има двойно дъно, разбираш ли?
— Ти откъде знаеш?
— Глупачка! Кой говори сам за такива неща? По този повод можеш само да се изумиш, когато ти кажат. А пък във всяка търговска банка е можел съвсем спокойно да внесе валутата на чуждо име. Имал е напълно достатъчно време между посещението си при мен и при теб. Алка, не унивай. Може да споменеш и моето име, че съм ходатайствал за кредита и така нататък. Изобщо постарай се по-малко да лъжеш. По-добре истината, хайде, полуистината. А излъжеш ли, свършено е, той е майстор на капаните. Да ти кажа ли, имах друго впечатление, а как бързо разнищи конците, да се смаеш. Да не е някой ас? Ще го проучим. Непременно да се обадиш.
И сега тя със скрит интерес разглеждаше през големите си очила хамелеони седящия пред нея Турецки. Нещо важничи, сигурно е самоуверен тип. Широкоплещест, гъвкав, изглежда силен физически, в него има нещо скандинавско — русокос и светлоок. Мъже от този тип винаги са привличали Кисота. Такъв беше и Димка. Но защо беше? Да не го е погребала? Кой каза, че е умрял? Усети, че е налучкала абсолютно верния тон. Нека този следовател да тълкува както иска думите й, но трябва да почувства, ако не е пълен идиот, нейното искрено и много съчувствено, донякъде дори майчинско отношение към Богданов.
Турецки почувства много повече. Само едно не разбра: с какво тази дамичка, с какви достойнства е отвлякла Вадим от неговата жена красавица. Вечната тайна. Та той е прекарал тук само една нощ, Алевтина Филимоновна сама го съобщи, наистина с наведени очи. Но това няма отношение към работата, бързо се поправи тя, защото става дума за нещо чисто интимно, и тя много разчита на неговото разбиране от всякакво естество, и така нататък, и така нататък. О, да, естествено, как иначе!… Какво може да отговори един мъж на негово място, ако току-що са му доверили важна сърдечна тайна! А междувременно нейните тънки и дълги пръсти като на професионална музикантка машинално прелистваха камарите с най-различни документи по бюрото и правеха ъгълчетата на фунийки.
„Много се вълнуваш, приятелко — помисли Турецки и погледна под вежди неспокойните й ръце. — И съвестта ти не е много спокойна.“
— Значи в куфара му имало само ризи и дребно бельо? Алевтина избухна: казвала ли е такова нещо? Но си спомни, че сигурно е казала. Лошо, трябва по-добре да се контролира. Тя обясни просто своята неловкост:
— Не си мислете, че специално съм пипала куфара му, не сме в такива отношения, че да… Сигурно го е отворил за нещо, а аз попитах за ризите. И той отговори, че е свикнал да ги сменя два пъти дневно.
— Да — кимна важно Турецки, — разбирам го… Но защо тогава куфарът е тежал двайсетина килограма? Да не е бил от желязо?
Простичък въпрос, но Алевтина не знаеше какво да отговори.
— Откъде знаете, че двайсет?
— Нали обикновено на митницата багажът се тегли. Или не?
Откъде да помни Алевтина? Мигар Пашка? Да не е луд? Нали му каза, че в куфара има бельо! Откъде са тия двайсет килограма? Или следователят лъже? Блъфира?
— Не мога да ви кажа, уви! Но съм готова да ви повярвам, няма защо да си измисляте, нали така? Във всеки случай Вадим го носеше леко. Той е спортен тип, като вас.