— Като мен? — уж се изненада Турецки.
— Или да е… с половин глава по-висок от вас.
— Извинете, може ли един експеримент? — Турецки се изправи. Тя кимна, без да разбира още за какво става дума. Тогава той я помоли да стане и да притисне лактите си към хълбоците. Дойде по-близо, и като я стисна леко, сякаш перушинка, за лактите, я вдигна. Подържа я и я сложи на мястото й.
— Ето така например? — попита със спокоен и равен глас. Ах, как сладко заби сърцето на Алевтина Филимоновна, усетила за миг, че се потапя в мъжката сила. Но веднага дойде една ясна и хладна мисъл: какво си позволява този? Как да разбира това? Но Турецки вече я покани с жест да седне, сам се отпусна на стола срещу нея и метна крак връз крак.
— Бих запалил — рече и смешно мръдна нос, — но…
„Какъв хитрец! — помисли Кисота. — Как ловко избягна отговора… Та аз не се възмутих, само помислих…“
— Запалете — разреши тя с усмивка. Все още усещаше върху талията си замайващата сила на дланите му. — И аз ще запаля с вас…
Той щракна запалката си. Тя запуши „Вог“, той, както винаги, „Честърфийлд“.
— Значи е силен? Разбира се, на силния не му тежи да носи, може да не определи килограмите. Но вие ми помогнахте, благодаря — рече той сериозно.
Алевтина се учуди за каква помощ говори. Но си замълча. А той продължи:
— Вижте, отбих се при вас да се запознаем. Както забелязвате, разговорът ни не се протоколира. Просто ще се наложи по-късно да дойдете при мен в прокуратурата и аз ще оформя разпита във всички детайли. Надявам се, че ще изпълните гражданския си дълг, ще дойдете при нас без проблеми.
Кисота веднага се съгласи, като сметна, че разговорът е свършил. Но Турецки сякаш не се канеше да тръгва.
— Алевтина Филимоновна — попита той като за нещо странично, — как този Бай, за който споменахте, известният колекционер галерист, стори ми се умен човек, изведнъж е решил да се занимава с меценатство, и то донякъде съмнително?
— Извинете, не ви разбрах добре? — Кисота застана нащрек.
— Как да разглеждаме ходатайството му пред вашето министерство по повод кредита за фирмата на Богданов, за мен тя е непозната още?
— А, за това ли… Мисля, че и той е имал интерес за този кредит.
— Но какъв?
— Нали Богданов е зет на Константиниди… Беше… Е… И аз не знам, изхождам от вашите думи. А той беше известен колекционер. Мисля, че като е помагал за нещо на Богданов, Бай е разчитал на неговата помощ да купи картините от нещастния старец.
— Защо нещастния? — ококори очи Турецки.
— Нали… — Алевтина се запъна.
— Да, разбира се, извинете. — Турецки помаха с длан пред лицето си. Можеше да се закълне преспокойно, че не е и продумал за смъртта на Константиниди. „Грешка, мадам, голяма грешка… Вече всичко знаете. Само че от кого?“
— А мигар Бай е ходел у Константиниди? И е познавал колекцията му?
„Каква лъжа може да е това? Нали каза: само истината…“
— Мисля, че е ходел, иначе…
— Чудесно! — зарадва се Турецки. — А ние си напрягаме мозъците… Извинете, може ли да се обадя от вашия телефон?
— Заповядайте. — Кисота разреши, без да разбира нищо.
— Ще ми подскажете ли номера му? Да не ровя сега.
Алевтина се смути и пръстите й неспокойно зашариха по бюрото — уж търси тефтерчето си. Но Турецки разбра по изражението на очите й, играещи зад стъклата, че знае номера на Бай наизуст. Тогава той спокойно извади бележника си, отвори го и взе слушалката.
— Альооо! — чу сочен баритон.
— Добър ден, Виталий Александрович! Турецки, Александър Борисович ви се извинява за безпокойството. Обаждам се от ведомството на милата Алевтина Филимоновна. Не преча ли?
— Моля, радвам се да ви чуя, уважаеми Александър Борисович. Между другото, можете да не напомняте имената си, имам желязна памет, така да се каже. С какво мога да помогна?
— Поводът е все същият. — Турецки погледна към Кисота и направи тъжно изражение. — Все за онази злополучна колекция. От скромност не ми признахте, че основно я познавате, а излиза, че без вас сме като без ръце. Искам да помоля за една услуга от името на най-високата ни инстанция: помогнете, имаме нужда от вашите знания и желязна памет. Част от колекцията е намерена, немалка част, но само вие може да кажете какво липсва. Сигурно знаете някои тънкости на нашата следствена служба — четете книги, гледате кино: за да се намери нещо, първо трябва да се знае какво. Нали така? Ще разчитаме на вашата доброжелателна помощ. Във връзка с това ви моля да дойдете в следствения отдел на Главна прокуратура, ако не ви затруднява — днес, например към пет? Запишете си адреса и телефона.