Бай отговори, че трябва да погледне графика си, преди да дава твърдо обещание. Но той просто протакаше, за да обмисли неочакваното предложение. Не е ли провокация?
— Може да посочите удобно за вас време — побърза да предложи Турецки и за да не го остави да се опомни, продължи: — Впрочем, моля да предадете моята искрена благодарност на славния си помощник, Андрюша се казваше, нали? Да знаете, чудесен механик! Колата ми лети като лястовичка. Отдавна ли имате това злато?
— От две години — неохотно промърмори Бай. — Откакто се преселих за постоянно. Един приятел ми го препоръча. Бивш „афганец“, търсел спокойна работа. Не искаш да е охрана в търговията, бил се настрелял. Взех го. Не съжалявам.
В това време уплахата на Бай премина. Той помисли, че може да е за по-добро, и прие да се срещнат. Помоли да предаде сърдечен поздрав на прелюбезната Алевтина Филимоновна. Колкото и да се вслушваше, Турецки не можа да долови саркастични нотки в тона на Бай. И веднага дословно предаде поздрава.
И забеляза как по лицето на Кисота премина лека сянка.
„Аха, значи все пак го натопи… Вчера — той нея, днес — тя него. Значи непрекъснато поддържат връзка.“
Повече нямаше за какво да говорят. Турецки вежливо напомни на Кисота непременно да посети прокуратурата и се сбогува. Тя го изпрати до вратата и Турецки като истински джентълмен, прекарал приятно в компанията на очарователна жена, вече на изхода докосна внимателно с устни гладката й, леко кадифена ръка.
Бай затвори телефона и даде воля на чувствата си.
— Глупачка! — крещеше той и размахваше юмруци. — Кой те е карал да си отваряш тъпата уста?! Бъди проклета, усойница, пепелянка, долна курветина!… — И още много други неща изреди, за да може по-болезнено и гадно да уязви, да унижи тази нелепа, глупава, досадна пачавра… Най-накрая се измори, строполи се на любимия диван и извика Андрей.
Той беше наблизо и чу как беснее господарят. Но като влезе в кабинета, където Виталий Александрович безсилно се бе проснал, със слаб и нещастен глас господарят поиска да му отвори бутилка и да донесе чаша ледено боржоми.
Изпи я, полежа още, гледайки отдолу нагоре застаналия пред него помощник и изведнъж енергично се изправи.
— Направи ли каквото те помолих? — Той се втренчи в Андрей с немигащ, неприятен поглед.
— Всичко, както наредихте.
Бай по дъвка устните си и леко закима, сякаш се съгласяваше с нещо.
— Тогава виж къде е бил днес и ми кажи. Андрюша, важно е.
Помощникът излезе, а Бай още дълго седя на дивана, разперил крака и безсилно отпуснал тежките си едри ръце.
Андрей най-сетне се появи, подаде листче, върху което с грозен почерк и странни съкращения бе обозначен целият днешен маршрут на колата на Турецки.
Бай четеше и мърдаше устни.
— „Измайловск. Пет КАТ. 12,30 ч. Склиф. 13,30 ч. Комс. пр. 14 ч.“ Това ли е всичко? Кого изпрати?
— Артур.
— Да се връща. Сбъркал си, Андрюша. — Бай не си позволяваше никога да повиши глас на помощника си, каквото и да се случеше. — Работата е, че ти заложи на глупака. А аз на умния. И макар засега също да не печеля, моето положение е по-добро от твоето. Казваш, че вчера си му сложил хубава свещ? Смятай, че напразно си я подарил. И си оставил отпечатъците си… Андрюша, той не излезе глупак, не знам кой е с неговата кола. Запиши си — Бай небрежно пъхна листчето с драскулките на помощника си, — днес е бил на шереметиевската митница, а после в Министерството на културата. Разиграл ни е, Андрюша… Ти нали не остави следи у дядото? Да се надяваме… Днес в пет отиваме при него в прокуратурата и се постарай повече да не го изпускаш, ясно? Твоят Артур ще ме върне.
Помощникът притвори очи и кимна мълчешком — бавно и солидно. Златен човек, за всичко го бива…
Бай се качи горе, в спалнята, за да се преоблече за излизането в града. Може да се случи някъде да се развее довечера. Няма да стои до полунощ в прокуратурата… Пък и до полунощ да е, какво толкова? Сега в столицата има много места, където човек може с удоволствие да пилее парите си. Който ги има.
Мина му гневът срещу смотаната Алка. Наистина, ако този простак можа него, него да заблуди, какво остава за тази дърта похотлива кучка! Как му се озъби заради Димка! Голяма работа, намерило си момчето мадама, какво толкоз — сега светът да се събори ли? И Бай си спомни времената, когато не беше така отпуснат, а Алка толкова кокалеста. Да, като си спомниш, че като си представиш… Да вземе да намине към нея по стар навик? Как няма да даде? Ще го изгони? Но защо?… Сигурно с радост ще даде на някакъв там Турецки, мръсницата… Но засега това са само догадки. Как се ядоса! И Алка с нейната истерика… А всичко може да е съвсем просто. Тръгнал е със служебната кола, защото се е наложило да даде своята на някой приятел. А той веднага се паникьоса.