Бай дори се засмя от новото си предположение. Наистина на страха очите са големи! И се развесели. И реши вечерта да замъкне някъде Алка, в някое злачно място, да пийнат повече, пък после — каквото стане. Трябва понякога да облажим жената.
Но Андрюша не бива да изпуска този Турецки от очи.
36
Грязнов взе колата на Турецки и тръгна към къщи да обядва, стараеше се да го прави редовно, за да не обижда Нина. Пътьом спря край поста на КАТ и се разбра с момчетата, че нощем колата ще стои наблизо, до банкета, за да я виждат.
— Нямаш проблеми, остави я. Ще почерпиш едно питие…
— На всяка цена.
Когато се наобядва, Слава се върна при колата и остави на момчетата бутилка водка. Въпросът с паркинга бе решен.
В един и половина отиде в института „Склифосовски“. Там вече чакаше колата на МУР с двама оперативни работници. Слава се здрависа с тях, осведоми се какво става. Отговориха, че всеки момент ще доведат жената. Грязнов си предложи услугите и те бързо се съгласиха — за тях нямаше значение с коя кола ще тръгне болната. Тогава Слава се качи в приемното отделение и зачака.
Нямаше да познае Лариса Георгиевна, ако не бяха дългите й руси коси. Силно отслабнала, с изморени полуспуснати клепачи и устни, с болнава жълтевина на челото и бузите — изглеждаше направо като възрастна жена.
Грязнов стана, представи се на лекарите, които я придружаваха — а тук вече го познаваха, беше идвал, пък и забравя ли се такъв риж здравеняк.
Попитаха Лариса Георгиевна къде иска да я закарат и тя каза: само при татко. Грязнов започна да обяснява, че там ще има още работа за следователите, останали са някои отпечатъци… Но Лариса Георгиевна добави, че иска да се отбие вкъщи, да си вземе необходимите неща и — при татко. Не иска да остава в дома си на „Комсомолски“.
Това бе разбираемо — след такова зверско предателство от страна на мъжа си — защото няма друга дума — как трябва да се чувства в жилището, където са протекли петнайсет години от съвместния им живот?
Лекарят каза, че ще придружи пациентката до мястото, ще види как е там и чак тогава ще си отиде. Загрижеността му бе разбираема: медицинското му началство вече е получило съответните указания от Главна прокуратура, затова докторът, сериозен момък, бе пределно вежлив и коректен.
Когато влязоха в апартамента й, Грязнов веднага позвъни в районната милиция, обслужваща Хамовники, съобщи на дежурния, че вратата е разпечатана поради завръщането на стопанката и трябва по най-бързия начин да се изпрати сътрудник за съставяне на съответния акт.
Лариса Георгиевна обикаляше бавно из жилището като сомнамбул и сякаш още не разбираше, че си е у дома, затова не знаеше с какво да се захване. Като видя счупеното стъкло в кухнята, през което вятърът усилено вдигаше пердето, тя замръзна, а после погледна особено Грязнов. Той разбра въпроса й.
— Единият от вашите похитители, някой си Михаил Гарибян, реши по този начин да си разчисти сметките с живота. Не сварихме да го задържим. Хванахме ги в апартамента. Вече бяха приготвили торбите там, в стаята, оставаше само да излязат. Но не те излязоха, а влязохме ние.
— И къде…
— Кой, другият ли? Единият — вече ви казах. А вторият, Ашот, излезе по-умен, макар че напълни гащите от страх. Заведе ни на вилата, но за съжаление вече бяха успели да ви отмъкнат. А после щурмувахме къщата на Ованесов. Бяха ви приготвили да ви откарат в багажника на колата и да ви ликвидират. По време на схватката единият от престъпниците бе убит. Останалите са затворени.
Лариса Георгиевна пак обиколи бавно дома, оглеждайки стените, забеляза големите чанти до вратата на бившата столова, седна в едно кресло и скри лицето си в длани.
Грязнов знаеше, че не бива да бърза, седна на края на стола срещу нея и заговори с такъв прочувствен глас, както само той умееше, та Турецки го смяташе за ловък и опасен прелъстител.