— Лариса Георгиевна, чуйте ме. Трябва да отбележа: много ви провървя. Такава армия пратихме да ви спасява, такива хора вдигнахме на крак! Някога, ако имате желание, ще се запознаете. А сега работим по вашето дело — за гибелта на баща ви и изчезването, както разбирам, на съпруга ви. Днес е понеделник, петият ден от следствието, от тях два почивни, а вече доста неща разкрихме! Никога не сме работили с такива темпове. И всичко заради вас! Разбирам, сега ви е зле, но вземете вана, ще дойдете на себе си, ще се успокоите и животът няма да ви изглежда толкова мръсен, честна дума. Повярвайте ми!
Лариса Георгиевна повдигна лицето си: то бе мокро от сълзите. Грязнов само разочаровано разпери ръце — говоря, говоря, няма полза. Но жената изведнъж се усмихна, по-точно опита се да направи това. И макар усмивката или гримасата да бе тъжна, но все пак бе някакъв опит. Затова Грязнов тържествено плесна с ръце:
— Браво! Така трябва! Да върви всичко по дяволите! Искате ли да изпиете нещо? Или лекарите още не ви разрешават? Аз не бива да пия, но ако имате нещо за ядене? — Той стана, готов да помогне на стопанката.
— Там — показа тя вяло към бара в ъгъла.
Грязнов отвори вратичката и отвътре светна лампичка. Господи! Какво ли нямаше там!
— Какво ще обичате? — Грязнов се поклони изискано и пак предизвика слаба сянка от усмивка.
— Налейте ми коняк… Не! — възкликна изведнъж. — Сигурно има водка, капнете ми на дъното… моля.
Грязнов й поднесе миниатюрна чашка и начената кутия с бонбони. Тя бавно отметна главата си назад, изпи питието, а с движение на дланта отказа бонбоните. Грязнов прибра всичко в бара и го затвори.
— Сега си отдъхнете мъничко, а аз трябва да съставя акт, нали бяхме запечатали апартамента ви. После ще приберете каквото ви е нужно и можем да тръгваме. Мисля, че тези веществени доказателства няма да потрябват на съда, а следователят вече е съставил опис, така че вадете и използвайте каквото искате. Няма да ви преча. Не отваряйте, ако се звъни на вратата. Аз съм тук, всичко ще направя сам.
И той отиде в кухнята. Скоро дойде участъковият майстор от жилфонд.
Докато свърши едно-друго, минаха повече от два часа. По принцип Лариса Георгиевна беше готова да тръгват. Грязнов се опита да звънне на Турецки в прокуратурата, но намери в кабинета му Кругликов и разбра, че Саша е в движение. Тогава Слава позвъни в „Староконюшени“. Намери го. Всички бързали да свършат преди появата на Лариса Георгиевна. Меркулов също се канел да дойде. Трябва да се почисти, да се изхвърлят стъклата, да се измият кървавите следи.
— Нещо ново при теб?
— Има това-онова — отговори кратко Саша. — Ако не те затруднявам, почакай още половин час, докато дойде при вас експертът Миронов, тъкмо и ние ще свършим. Ще предадем жилището в най-добър вид, да не плашим дамата. Как е тя?
— Окопити се. — И Грязнов добави шепнешком: — Вече се опитва да се усмихва.
— Никога не съм се съмнявал, че в твоята компания дори покойниците се опитват да пеят. А за жените — нямам думи. Дръж се, рижко, цялата Главна прокуратура се моли за теб заедно с доблестния МУР. И за да не губим време, можеш да й разкажеш за договора си с Константиниди, носиш ли го?
— Да.
— Тогава действай.
Грязнов се върна в трапезарията, където Лариса очакваше заминаването.
— Лариса Георгиевна, току-що говорих с колегите, те привършват в „Староконюшени“ и ние с вас скоро ще тръгнем. Но докато имаме малко време, ако позволите, искам да ви осведомя. Не възразявате ли?
— Слушам ви.
Без да навлиза в подробности, Грязнов разказа за договора си с Константиниди, в който главното бе откриването на Лариса и проследяване на действията на Богданов. Слава съзнателно не го нарече мъжа на Лариса, а употреби само фамилията. Каза също, че още в събота сутринта е напуснал пределите на страната: избягал ли е, в командировка ли е? — още не е изяснено докрай. По този начин условията на договора са изпълнени въпреки смъртта на клиента, авансът е получен. Остава окончателното разплащане. Сега, естествено, той не иска да говори, не е спешно, за тази сравнително неголяма сума, само петстотин хиляди рубли. Частното детективско бюро „Глория“, което той представлява, е готово и занапред да сътрудничи с нея, ако тя има желание да продължи търсенето на Богданов. Още повече че върху него падат подозрения за убийството на тъста.