— Значи смятате, че е мошеник?
— Може да не е прост мошеник като повечето, но във всеки случай нищо не мога да кажа, както ви обясних, никога не съм се интересувала от работата му.
„Интересно семейство!“ — промърмори Грязнов.
— А можете ли да познаете какво е взел от този апартамент, тръгвайки за чужбина?
— За бога, не сега… — Тя се намръщи. И след малко добави: — Доста неща не виждам тук. Може да са в чувалите. А какво е изчезнало у баща ми?
— Много неща, ще видите.
Грязнов разбираше, че в дадения момент не бива да закача повече потърпевшата, бездруго тя едва се държеше на краката си. Но въпреки това е силна жена. И с характерче — не е за завиждане…
Понеделник, 17 юли, ранната вечер
37.
Следователите направиха възстановка на престъплението и стигнаха до заключението, че убийството на Константиниди не е станало точно така, както си представяха отначало.
След щателно изследване на парчетата от счупеното стъкло на часовника откриха следи от кал върху някои. Главно по тези от вътрешността на корпуса, нещо естествено при падането му върху пода. Можеше да има кръв, но откъде се е взела кал? Може да е от удар с обувка върху стъклото. Това — едно.
Направиха следствен експеримент: Полунин слезе на долния етаж у съседите заедно със свидетелите. Влезе в стаята, която е точно под кабинета на Константиниди и пусна телевизора. В това време Турецки и Миронов вдигнаха от пода тежката кутия на часовника, блъснаха я в стената, след което тя се сгромоляса на пода. Върналият се Полунин съобщи, че няма как да не се чуе такъв грохот, за което му казали и разтревожените стопани. В деня на убийството те не чули нищо подобно.
Изводът се налагаше от само себе си. Константиниди може да е бил убит и в антрето, след като е отворил на човека, когото явно е познавал, или по-късно, вече в кабинета, но смъртта изобщо не е била свързана с лежащия на пода часовник. Миронов изказа предположение, че хилавият и нисък старец е убит точно по начина, който през последните години често се демонстрира в американските екшъни.
Тоест убиецът просто извива врата на жертвите като на петле. После връща главата в предишното й положение. В нашия случай е съпроводено с имитация на падане на часовник върху пода. В това време стъклото е счупено с крак, тилът и шията на вече мъртвия човек са разкъсани със стърчащите от кутията остри парчета. Престъпникът разпръсва парчетата по пода, слага трупа внимателно върху тях. Пита се, защо са нужни толкова действия? Експертът Миронов отговори: за да е тихо и да прилича на нещастен случай. Разчитано е на невежи. Нали първоначалната версия на следователите бе точно такава.
Този път върху паркета остана видима следа от удара. А преди това нямаше. Пропуснали са този факт в петък. Кого да виним? Само себе си.
Умните следователи Турецки и Полунин се спогледаха.
По-нататък. Като сравни частиците, взети от стъклените парчета в корпуса и от шкафа в антрето, експертът криминолог отбеляза, че са от различен произход, макар да е необходим подробен лабораторен анализ. Какво излиза, че имаме двама убийци? Или първите отпечатъци от обувки нямат никакво отношение към тези по часовника? Да бяхме намерили обувките!… Или да знаехме у кого да ги търсим. И отпечатъци от пръсти е хубаво да има… Но тук са в изобилие, ще стигнат за цял отряд килъри. Въпреки това експертът се занимаваше усилено с тях. Вече имаше цяла колекция.
А на Турецки все му се привиждаха силните пръсти на Андрей, помощника и шофьора на Бай, който отваряше железните капачки на бутилките с необикновена лекота. За всеки случай той помоли криминалиста да вземе от Научно-техническия отдел отпечатъците, открити върху свещта на колата му и да ги сравни с откритите тук.
Когато почистиха апартамента, Турецки освободи криминолозите и оперативните работници — многото хора в жилището можеха да изплашат жената. Затова пусна всички, помоли само Полунин да остане. Охраната на Лариса трябва да пристигне заедно с нея и с Грязнов.
В настъпилата тишина се чуваха само поскърцващите стъпки на Полунин, който бродеше край голите стени с увиснали тежки празни рамки. Много от тях направо се търкаляха по земята. Вероятно убиецът или убийците са строшавали подрамките от рамките и без да свалят платното, са ги пускали в съответните чували, чанти — или в каквото се пренасят картини… По-леките са сваляни от стените, защото канапите, на които са били окачени, бяха скъсани. Този канап май се казваше „сазал“ или „сезал“, дявол го знае как, но е много здрав. Турецки беше чувал или чел за него. Трябва голяма сила, за да го скъсаш. Сила… Пак тази сила.