— Нашата Ларочка е обикновен човек. Ще разбере. Няма да ни укори.
— Щом е така, добре — усмихна се Турецки. — Направете ни тази услуга.
Докато седяха наредени в кръг в кухнята и пиеха силен чай с малко солени бисквити, Турецки претегляше, пресмяташе, съпоставяше известните факти и излизаше, че е прав. Плюс-минус две-три минути. Но трябваше да има пълна сигурност, която можеше да дойде от Грязнов, ако и той не грешеше.
Сега за Турецки бе крайно интересна информацията как се е държал днес Виталий Александрович Бай, когато Кругликов му е връчил описа на картините, намерени в сейфа на Константиниди.
Нямаше да е излишно и неговото присъствие, но как да се разкъса. А сега Саша разбра, че е постъпил правилно. Сигурно и за Бай отсъствието му е било изненада, и то не от най-приятните. Вероятно с разчитал на поредния дуел с дилетант. А с Льоня не е могъл да шикалкави много, все пак той е професионалист в областта на изкуството. Имало е за какво да си поговорят двамата…
Но отчете и един пропуск в набелязаната за днес програма: не успя да отиде във фирмата на Богданов. За да не разпилява силите на групата си, Меркулов обеща лично да се свърже с Министерството на културата и чрез заместник-министъра, куриращ външните връзки, да научи кога и на базата на какви документи министерството е ходатайствало за банковия кредит на фирмата на Богданов? Какво представлява тази фирма, къде се намира, с какво се занимава? Молбата на заместник-главния прокурор не може да бъде оставена без отговор. А винаги могат да изпратят на кино един следовател. Дори такъв досаден като Турецки. Ако беше попитал направо Алевтина Филимоновна Кисота, тя сигурно щеше да даде оскъдни сведения. Или не много пълни. Не, след като днес се консултира по телефона с Меркулов, Турецки му предложи той да се заеме с нея лично.
Саша бе в приповдигнато настроение: струваше му се, че все пак е успял да настъпи убиеца по опашката. Във всеки случай за единия от тях е сигурно.
Най-после видя как в двора влиза зелена жигула, а след нея оперативната кола. От тях слязоха четирима мъже и една жена и тръгнаха към входа. Турецки излезе да ги посрещне на площадката.
По всички правила на етикета, първи излязоха от асансьора мъжете, а последна жената. Тя кимна мълчаливо на Турецки и влезе в апартамента. Отвътре веднага се разнесе високият глас на Полина Петровна, която нареждаше:
— Ох, ти, родничката ми! Ох, бедничката ми ти! Няма го вече твоя татко! — И все в този дух.
Турецки забеляза, че не само той, а и другите се почувстваха неловко. Притвори леко вратата и предложи:
— Да ги оставим няколко минути.
— Ще ви трябвам ли още днес? — с нескрита надежда попита криминалният експерт Миронов.
— Разбирам, работното време свърши — отговори Саша, — по ако не нарушавам много вашите планове, бих искал да останете до идването на Меркулов. Очаквам го всеки момент. Нали трябва най-после да свършим с това проклето писалище, как смятате?
— Но нали това може да се направи и утре?
— Разбира се. Но тогава следствието може да изгуби цяла нощ. Не е ли ясно?
Миронов повдигна рамене и показа, че няма намерение да спори.
— Александър Борисович — обърна се един от новодошлите от охраната, — трябва да огледаме набързо жилището и да разпределим времето. По един ли ще дежурим, ако е така, къде, как?
— Сега ще го решим. — Саша отвори малко вратата, в дома вече бе тихо. — Струва ми се, че свърши, елате.
Лариса седеше мълчаливо на креслото в кабинета на баща си, гледаше към онова място, където преди няколко дни е лежал на пода покойникът. Полина Петровна стоеше до нея със скръстени под престилката ръце. Влизането на Турецки прекъсна мълчаливото им съзерцание. Той забеляза, че очите на Лариса са сухи. Или е изплакала своето, или… Какво? Не е важно, първо работата. Той представи на Лариса охраната, обясни защо са тук, че по този повод е взето специално решение на Главната прокуратура, попита я в коя стая възнамерява да се настани.
Тя веднага посочи спалнята на баща си. В такъв случай най-удобно за охраната ще е да стои в първата стая, малката, близо до входа. Пък и там има диванче. После каза, че ще работят денем и нощем, а колко ще продължи дежурството, един Господ знае.
Лариса погледна някак странно Турецки и попита:
— Не оценявате ли прекалено високо живота ми?
— Трябва не само да ви защитим, но и да накажем престъпниците, но затова ще стане по-късно дума. Много ли сте изморена, или ще мога да ви задам няколко въпроса?