— Ще ви отговоря каквото мога… Полечка… — тя се обърна към Полина Петровна, — ще ми помогнеш ли, поне на първо време?
— А как иначе, злато мое! — с готовност прие тя. — Сега може ли да вървя? А вечерта ще намина и ще ти разкажа всичко, бива ли?
— Добре, върви.
Заедно с Полина Петровна излязоха и момчетата от охраната. Турецки представи Полунин на Лариса Георгиевна, с останалите вече се познаваше, а самият той…
Грязнов се наведе и й прошепна, че Александър Борисович е един от главните участници в спасяването й. Жената кимна замислено.
— Какво искате да знаете? — спокойно и дори равнодушно попита тя.
— Първо ще ви въведа в събитията. — И както умееше да нрави това на съвещанията при Меркулов, кратко, но достатъчно пълно изложи събитията поред. Лариса слушаше с нарастващ интерес. Изглежда, в същото време изстрадваше своята верига от факти, които знаеше само тя. Турецки се спря най-вече на действията на съпруга й, които бяха известни със сигурност на следствието: посещението при Бай с картините на баща й, нощта при Кисота, ранното му излитане за Будапеща. Турецки не щадеше самолюбието й, смятайки, че тя ще се разлюти, в нея ще заиграе женското и няма да прикрива бившия си съпруг. Не се съмняваше, че е бивш по реакцията й. Без да навлиза в подробности, той разкри картината на залавянето на заложничката, както я бе изложил по време на разпита Ашот Гарибян. Тя неочаквано се усмихна и отбеляза, че може да добави към неговите факти доста свои. Стори му се, че гази усмивка е жестока и отмъстителна. Не е лошо, помисли той.
— Има още един личен въпрос от интимен характер. Той е много важен за следствието, но задаването му… по-точно формата, в която може да се зададе, зависи изключително от вашето желание. С други думи, мога само да ви попитам какво направиха с вас тези зверове, а вие ще вземете един лист и ще изложите отговора си. Сигурно така ще е по-добре, вместо да ви измъчвам с въпроси и уточнения. Още повече че имаме заключението на медицинската експертиза.
Лариса тъжно, някак изведнъж се прегърби в креслото, скри лицето си с длани и промърмори:
— Най-вероятно, там нямаше външни хора…
— Напишете го. Така ще е по-добре. А какво ще кажете за тези лица? — Турецки й подаде снимките на Ованесов и Погосов и изведнъж видя как се свиха юмруците й, а уж угасналите й очи се изпълниха със зверска ненавист.
— Още са живи!… Не! Тези са фашисти трябва да бъдат убити! — У нея сякаш нещо заклокочи и като нямаше повече сили да се сдържа, сподавено изкрещя с нисък, задъхан от ярост глас: — Те дори не си сваляха гащите… Фашисти!…
Турецки погледна Грязнов. Той също бе поразен от бушуващата, неудържима ненавист и двамата разбраха какво означава за тази жена подобно издевателство.
— Достатъчно, този въпрос отпада за днес — рече бързо Турецки. — Утре ще се съвземете окончателно и тогава ще напишете. Става ли, Лариса Георгиевна?
Тя кимна и започна вътрешно да изстива.
— Бих искал да оставим за утре и проблемите, свързани с вашия бивш, както вече ми се струва, съпруг. За него също трябва достатъчно трезва глава. Но остана още един въпрос, най-важният сега: изчезването на забележителната колекция на баща ви. Тук не открихме нито каталог, нито някакъв списък. Когато отворихме това писалище сейф, намерихме част от колекцията. Престъпниците нищо не се знаели за него и за щастие, платната са запазени. В края на краищата това е ваше наследство. Но за да издирим откраднатото, трябва да знаем какво именно е изчезнало. Къде може да е отговорът, подскажете ни.
Лариса седеше мълчалива като статуя. Изглежда, решаваше най-важния за себе си въпрос: да го даде или да не го даде? Имат ли право да го искат? Да се посъветва с адвокат? Но баща й никога не е имал контакти с юристи, разчиташе на собственото познаване на законите. С кого тогава? Баща й неведнъж бе назовавал някой си Бай, казваше, че с него може да се работи. Но как да го намери?
Турецки наблюдаваше Лариса и си представяше приблизително за какво разсъждава толкова усилено тази така пострадала от ударите на съдбата, но все пак твърде мила главица. За да улесни трудния й размисъл, той отбеляза между другото, че по предположение на следствието едно от лицата, които са заинтересувани да бъде открадната колекцията на баща й, е Виталий Александрович Бай. Лариса дори потръпна, когато отново чу фамилията, и Турецки разбра, че е попаднал в целта.