Като развиваше мисълта си и не й даваше да се опомни, той добави, че Бай и гореспоменатата Кисота са свързани помежду си и двамата са помогнали на Вадим Богданов да получи огромен кредит — трийсет милиарда рубли. Помогнали са му също така да премине границата без митническа проверка под предлог, че отива в командировка.
Лариса явно се обърка. Струваше й се, че е имала едничка нишка, а тя се е оказала прогнила. А тези хора до нея са я изтръгнали от лапите на смъртта. Както и да се отнася към тях, те са единствената й защита. И после, помисли тя, колко милиона са нужни на човека за пълното му спокойствие? Тя има тези злощастни милиони, които донесоха смъртта на баща й, а на нея пълна самота. За какво тогава да съжалява?
— Ще ви покажа — рече тя с пресипнал глас.
Тя се надигна тежко от креслото и тръгна към писалището. Върху полираната му повърхност лежаха намачканата носна кърпа на баща й, връзка ключове, между тях веднага позна онези, с които се отключва тайника — тези два ключа с халкичка. Баща й ги пазеше винаги в кутията на часовника, намерили са ги, намерили са и бялото резбовано кръстче със синджирче. Това е главният ключ, всичко биха дали бандитите, за да го имат. Лариса залюля кръстчето с пръсти, въздъхна, заобиколи писалището, пъхна кръстчето в едва забележима дупчица под капака и го натисна. Капачето неочаквано се отвори с лек звън, като вълшебна кутийка, а връзката ключове и кърпичката хвръкнаха. Грязнов едва успя да ги хване.
За миг всички замряха, после скочиха и наобиколиха писалището.
Пред присъстващите се откри още една камера на сейфа, секретната. Няколко плика от плътна хартия и тетрадка, облечена с мушама, лежаха в плиткото желязно корито. Лариса протегна тетрадката на Турецки. Той я отвори, погледна старателния гъст почерк и разбра, че това е каталогът на стария колекционер — тайният му каталог.
— Може ли да го взема? — попита спокойно, макар всичко в него да изгаряше от нетърпение.
— А какво да правя? Разбира се, за вас е по-необходимо.
„Дръж се сега, Виталий Александрович!“ — помисли Турецки.
— Какво има в пликовете? — веднага попита той.
Лариса явно съжаляваше, че е отворила сейфа пред външни хора.
— Сигурно документи — неохотно отвърна тя.
Полунин забеляза минутното колебание на Турецки и взе инициативата в свои ръце:
— Позволете да погледна.
От единия плик извади два паспорта: на Константиниди и на дъщеря му. Прелисти ги и показа визи за Австрия и Швейцария. Сложи ги настрана. Във втория плик имаше кредитни карти, но нали не знаеше чужди езици, Полунин ги подаде на Турецки:
— „Лионски кредит“… „Национална швейцарска“… „Банка Милано“… Добри банки, надеждни. В края на краищата всеки гражданин има право да си държи парите в чуждестранни банки. — Той пъхна пак в плика картите и небрежно ги хвърли в сейфа. По очите на Лариса разбра, че напрежението й започна да спада. Виж ти, досети се Турецки. Двамата с баща й са искали да измамят Вадим! Да го оставят тук и да изчезнат зад граница. Може и завинаги. Затова тези платна са били в сейфа, не са били за продан тук, в родината, вече са били приготвени за изнасяне в чужбина, дори са увити в специална мека хартия. Ах, ах!… Крадецът окрал крадеца, така ли излиза?
В третия плик имаше само три спестовни книжки, но с внушителни вноски. Вярно, забеляза Турецки, взети заедно не правят един милион долара. Изглежда, затова старецът е нервничел и се е впуснал в авантюрата с Бай.
И най-накрая дебелият плик. Оттам извадиха десет стодоларови пачки. Сто по сто, и още по десет — всичко сто хиляди долара. Не е голяма сума за стареца. Пък и засега не мирише на нищо криминално: има право да продава картините от колекцията си. Затова Турецки предаде този пакет на Лариса, после затвори капака на писалището, извади ключа и каза:
— Ще направим протокол, както е редно, ще опишем намереното, вие ще потвърдите и подпишете, а аз ще ви дам ключа, бива ли?
Лариса нямаше друг избор, освен да свие рамене. Наистина, какво можеше да възрази? Просто погледна всички с такава жална отпадналост, че и най-закаленото сърце би трепнало.
— Лариса Георгиевна — рече Турецки, седна и покани всички, най-напред нея, да последват примера му, — вероятно е трябвало да сте в течение на действията на вашия баща, но мотивите на постъпките му сега малко ме интересуват, честно ви казвам. По наши предварителни данни той не е извършил никакво престъпление. Но сега, като видяхме вашите приготовления за заминаване в чужбина…