— Андрей каза, че при него.
— Да не е откачил? — избухна пак. — Ами ако…
— Андрей си знае.
— Всички всичко знаят! — озъби се Бай. — Ще ви теглят задниците бой!
Артур премълча, но в приведената над кормилото суховата фигура, напомняща хищна птица, приготвила се да се хвърли на плячката си, се усещаше напрежение и явно неодобрение на тона, с който му говореха.
— А останалите? — попита след малко Бай.
— Няма ги — промърмори Артур, без да се обръща.
— Хайде, натисни…
— Не си струва, Виталий Александрович. Над сто съм. За чий ни е сега КАТ?
— Прав си.
„Значи Макар е в Переделкино — размишляваше Бай. — Гурам е железен наистина. Но какви ще излязат другите?… Ами ако този Турецки все пак е съобразил да му лепне външно наблюдение?“
Виталий Александрович вярваше в интуицията си. Пак не го подведе. За себе си вече беше решил да се раздели с помощника си. А сега и Макар му увисна на врата…
Е, ако стигнат до Андрюша, можем да представим делото така, че да няма нищо уличаващо за Бай. Нали миналата година убиха един от най-големите босове в Москва — Шота, свързан с шоубизнеса. Кой не е бил приятел с него, не е пил водка или не е чукал мадами — и какво? Да не би да осъдиха всички известни кинаджии, естрадни певци, артисти? Или да са били случайно заподозрени? Нищо подобно! Живеят, както са живели, и си вадят милионите, пият, където са си пили, и мадамите са същите, дори от време на време или в пресата, или в творческите си домове правят помен на Шота. Защото, ако Гурам е умен човек, а Бай не се съмняваше, тогава ще каже: откъде да знам кой е този Беленки? Но Гурам ще има проблеми с Погосов: защо е избягал от следствения арест? Нали си излежа честно присъдата — от първия до последния ден без никакви амнистии. Или изведнъж е излязло нещо друго?
Нищо, да полежат сега, какво му пука? Откъде е взел Беленки? Намерих го. Гурамчик ме посъветва. Нека той да измисля откъде познава Андрюша. Беленки служеше честно, не е уличен в нищо престъпно, пази Боже! Специалист от класа. Иди го търси! Колкото да му е жал, трябва спешно да прати Андрюша в оставка. А този Макар? Прекалено много криминални наоколо, прекалено…
— А кой ги е арестувал? — попита Бай Артур, пронизан от внезапна догадка.
— Онзи, който беше у вас на вилата. Днес са ходили.
— Турецки?!
— Така ми се струва.
Бай така изпсува, че Артур само поклати глава.
Виталий Александрович никак не хареса веригата, която се оформяше. Много е опасна. Извънредно. И в тази верига изпъкват две напълно излишни фигури: Турецки, който излиза, че знае твърде много, и Лариса Георгиевна, която не е забравила нищо.
— За какво са арестувани? — Бай най-сетне си спомни за какво искаше да попита.
— Намерили оръжие. И мацка.
— Ето каква била работата… — проточи Бай. — Значи Гурам е затънал? До ушите… Чакай, каква мацка?! — Но той знаеше отговора. Нима?!
— Оная, която търсеха. Заради откупа. Момчетата се изредили на караманьол. За групов секс те лови сто и седемнайсети член. И двеста и осемнайсети. За носене на оръжие. И още няколко — много се събира…
— Ах, Вадик, ах, Вадуля… Огън да те гори! Кучи син… — И веднага си спомни защо Турецки се изпусна в разговора им: освобождението на Лариса не преминало гладко. Каква била работата! Получила си го е хубавицата… Нищо, тя отдавна си пада по този спорт. Ето, на него отказа, колкото и намеци да й правеше. Какви ти намеци! Една нощ се връщаха от кръчма извън града, беше я хванал за дебелия задник — тя сумтя, въртя се, но не му даде! Подбелила очи, кучката! Една свирка да беше направила, какво щеше да й стане! Такова откровено пренебрежение го обиди. На други не отказва. Значи така ти се пада, каквото повикало, това се обадило…
Разбира се, че сега ще я пазят. Но ако потрябва… За какво е Андрюша? Ами Макар? Двете излишни фигури падат, изпълнителите — към благословените южни места, всичко е тип-топ. Както при онази скъпоценна старокитайска играчка с троицата: нищо не виждам, нищо не чувам, на никого нищо няма да кажа. Бай обичаше тези маймунки от потъмняла слонова кост, скрили с лапички очи, уши и уста. Няма да жали пари, само по-бързо да се махат от очите му.
Разните му там Турецки ще му хванат цървулите, а Бай ще се чуди скръбно и ще пери ръце: случва се и бабата да сбърка здравата, нали, никой не е застрахован. Не съм забелязал, не съм знаел, не съобразих — виновен съм. Но за това не съдят, няма такъв член, ако намерят, първо да докажат. А преклонената главичка остра сабя не сече.