И честно казано, от какъв зор да се оправдава пред някого? Ще вземе десетина картини от най-най, после спалния вагон и в Киев. Ще слезе в Харков или на друго място… Не, това вече е паника. Все едно ще го изловят, само ще стане по-лошо: ще рекат — избягал. Не бива така. Трябва да завърти днес една-две жици на приятели във Виена или Франкфурт, да си побъбрят, а утре рано, като Вадик, да духне към Австрия или Германия, според самолета. И нека оня Снегирьов, нашият неподкупен Верешчагин, лично да дойде да го изпрати. А тук ще остави бележка, че обстоятелствата значи така се стекоха, имам клиент, не иска да чака. От какво ще живея, ако пренебрегвам клиента? Ще се върна — и съм готов да се споразумеем. Никой нищо не го е карал да декларира, няма предявени обвинения, всичко си е точно — използваха го като консултант. Какво следствие?
Главното е момчетата да свършат работа…
Бай не се смяташе за жесток човек. Напротив, мислеше се за сантиментален. Смяташе, че неприятностите му често идват оттам. Ето и с Вадим. Пъхна му в ръцете половин милион зелени и за чий, да ме прощавате? Впрочем Дега с Мане и Сезан струват много повече. Хайде, това не е загуба…
Изведнъж го опари една мисъл: как са намерили каталога на Константиниди? Не, не може да бъде, започна да се самоуспокоява Бай. Колкото и да беше разпитвал, и Лариска, и Вадим твърдяха: няма каталог, старият грък държи всичко в главата си. А въпреки преклонната си възраст главата му бе млада. Беше пълна със странности, с инат и хитрост — но може ли без това? Твърдяха, че не държал каталог. Всичко става, може да попадне във всякакви ръце… Картинките имаха различни съдби, а често и законните им притежатели. Да не би дядото да е правел всичко честно? За какво са му свидетели?
За какво му е тогава на Виталий Александрович да знае съдбата например на Мане? Купил — продал. Не е забранено. Живея от печалбата. Нищо повече. Не се увличам от Мане и прочие импресионисти. Моят профил е нашият, здравият руски авангард. А Мане? Какво Мане, просто ми падна изгодна сделка, пък и исках да помогна на стареца, нали ме помоли. А моите предпочитания, моето алтер его си остава авангардът, цял свят знае, от него съм създал името си.
Да, може да си умен следовател, ама си глупак. Намерили сте някъде, ако ще и в стенния гардероб, двайсет добре скрити от дядото платна, с които дори не е можел да се похвали — веднага ще се разплете нишката, радвате се, решавате да ме сплашите. Но аз не съм вчерашен, знам как се правят деца…
Колкото наближаваше вилата си, толкова по-ясно си представяше какво му предстои да направи.
Андрей отвори портата. Надникна през полуспуснатото стъкло на прозореца и тихо каза:
— В гаража е.
Бай кимна. Артур пусна дистанционното управление и вратата на гаража се раздели настрани. Паркира колата и се обърна към шефа, а той само махна с ръка: добре де, върви. Артур излезе навън и вратата на гаража се затвори. Стана тъмно. Виталий Александрович включи осветлението в купето.
След минута, Макар се вмъкна в реното с рамото напред, някак рачешката. Седна на задната седалка, до Бай, кимна мълчешком. Беше със странни дрехи — като работник от помощния персонал или шофьор на разположение: с изсивяла тениска и безформени сиви панталони, отгоре — зацапан син халат. Бе пъхнал голите си крака в стари, подпетени сандали, а върху бръснатата му глава имаше синя барета. Страните на Макар-Погосов синееха. Никога не се е обличал ярко, но пък до такава степен! Защо?
— По каква работа си тук? — тихо и спокойно попита Бай, сякаш нищо не знаеше.
Но Макар само кимна към шофьорското място:
— Съобщи ли ти?
— Ами… в общи линии. Слушам.
— Лоша работа, Виталий. — Обикновено мрачният Макар стана още по-мрачен. — Гурам е в Бутирка, момчетата — на разни места. Разпръснаха ги куките, да нямат връзка. Убиха Гоги. Убиха Миша. Взеха мацката. Гурам го чака голям позор.
— Какво бе, не ви ли стигат вашите мадами? — попита с откровена насмешка Бай. — Прищяла ви се свежа плът?
— Е-е! — свъси вежди Макар. — Вадим върза на всички тенекия, изчезна. Затова решиха да си поиграят с неговата. Там се издънихме. Не успяхме да я очистим. Налетя ни цял взвод, хванаха ни…
— Какво ще правите сега? Какво искаш от мен? Да отида в прокуратурата и да кажа, че Гурам си пада по пищните блондинки, това ли? Ще кажа. А после?
— Слушай — тихо, но много сериозно рече Макар, — имаш връзка с големи хора. Намери ги. Гурам не трябва да е там.