— Престани да се правиш на палячо и си отивай вкъщи. Струва ми се, Александра Ивановна те запозна с древната мъдрост за утрото, което е по… от вечерта и така нататък. А за това — добре, хубаво, че си ги махнал. Няма смисъл да си рискуваш главата напразно.
— Чакайте, нали между сутрешната мъдрост и вечерната глупост има всъщност една нощ. Прав ли съм? Точно тя ме тревожи. Примерите от световната класическа литература — като се почне от слепия Омир до братя Вайнер — доказват, че нощем стават повечето от най-мръсните работи, в това число и убийствата. Авторите знаят какво говорят. Какво ще кажете по въпроса?
— Повтарям отново: имаш ли версия? — кимна Меркулов.
— Ами ако имам?
— Казвай — въздъхна Костя. — Нали затова се върна.
— Ако ми дадете петима оперативни работници, няма да пусна Бай да излезе от Русия.
— Само това ли? — престорено се учуди Романова.
— Но да са свестни. Слава го пратих да си ходи. Стига е рискувал главата си.
— Виж го как заговори! — подсмихна се Костя. — Помъдрява пред очите ни… Какво мислите, Александра Ивановна, да му дадем ли?
— Вижте какво, момчета. Първи въпрос: откъде е тази увереност?
— Това малко ли е? — Турецки посочи пепелника.
— Малко е, Саша — кимна Романова. — Онзи ще каже, че няма нищо общо… Всеки може да ти залепи тия джунджурийки! Колата ти нощем остава сама, без охрана. Имаш ли някакви отпечатъци?
— Логично — прехапа устни Меркулов и заразглежда Турецки над очилата: как ще възрази?
— Разбирам… Бъркам посоката.
— Може да не бъркаш, но… — реши да го ободри Костя.
— Добре, имам още един вариант. Отивам на летището в Шереметиево и сядам в залата за полети, чакам до сутринта. Без да ме забелязват. Имаме ли някой наш човек, който да не е свързан със Снегирьов?
— Защо точно на Шереметиево, по една от предишните ти версии трябваше да бъде на Киевската гара? — попита Меркулов.
— Няма да мога на две места едновременно. Летището е по-сигурно. Мисля, че той няма да има проблеми с билетите. Всяко посолство ще му помогне. Но за да увелича смелостта му, ще му звънна и ще кажа, че съжалявам за несъстоялата се среща днес. После ще го помоля да дойде утре сутринта да си продължим разговора. Ще говоря сухо и без всякакви „уважаеми“ и „любезни“. Одобрявате ли?
— Ще звъниш от кабинета си, вече ти знаят телефона — посочи с пръст Меркулов.
— Но кого да ти дам? — замисли се Романова.
— Ако го срещнеш на летището, можеш да предизвикаш сериозна митническа проверка, каквото той не очаква. Това е достатъчно за задържане. За арестуването е необходима заповед. И нов обиск в дома — размишляваше Меркулов.
— Ах, момчета, мирише ми на авантюра — въздъхна Романова. — Добре де. — Тя махна с ръка към Турецки. — А ти какво се жалиш? Да й се не види и интуицията!
Меркулов я погледна внимателно, рече „хм“ и започна ожесточено да мачка брадичката си.
— Имаш право, естествено — въздъхна най-сетне той. — Ако започнем авантюрата и веднага подпиша санкциите за обиск и арестуване на Бай. Той — Меркулов посочи с пръст Турецки — просто е задължен да изпълни указанията на заместник главния прокурор на Руската федерация, тоест моите. Незабавно да ги изпълни. В противен случай ще го хванем за нарушаване на закона. Но пък, от друга страна… — Меркулов замълча и се обърна към прозореца.
— Защо млъкна? — иронично го подкачи Романова. — Или търсиш начин да опазиш невинността си и да направиш капитал? Не, драги, нищо няма да излезе. Не са достатъчни само улики, за да хванем Бай. Като знам отдавнашната ти тайна склонност към авантюризъм, направо казвам: не поддържам идеята. А колкото за преследването, да му поопънем нервите и да направим солиден обиск на дома му — тук съм за.
— Да. — Меркулов се съгласи неочаквано и въздъхна с облекчение, сякаш му тежеше собствената смелост. — Нека засега да не избързваме с арестуването.
— Всичко е ясно — усмихна се Турецки. — Постъпваме по класическия образец: другарю Сухов, извинявай, но няма да ти дадем оръжие.