— Какво оръжие бълнуваш! Какъв Сухов — намръщи се недоволно Меркулов.
— Костя, трябва да ходиш на кино. Или от време на време да гледаш телевизия. „Бялото слънце на пустинята“.
— Но какво общо имам аз?
— Общото е, че казваш: другарю Саша, оправяй се както можеш.
— Ама нахалитет! — поклати глава назидателно Меркулов. — Не възразяваме против обиска, нали така? Не ти ли стига? Старай се. Като намериш неопровержими улики, ще напишем заповед за арестуването на Бай. Нали, Шура?
— Точно така. Няма какво да ги глезим. Ще отвикнат да работят. Е, откъде ще започнеш, Саша?
— Първо малко ще го посплаша. Мога и оттук да звънна, от твоята приемна или от къщи. През лятото десет, десет и половина не е късен час.
— Аха, и ще издадеш домашния си номер? — навъси се Шура.
— Естествено, за да може Бай да го издири, преди да излети. Ако реши да действа сериозно. Има нужда от силен тласък… Но ми трябва служебната кола, граждани началници. За през цялата нощ. Понеже собствената ми трябва да нощува пред входа и да чака кой ще пъхне вътре бомбичка. Или ще ми извърти друг номер. Жалко, но рискът е скъпо удоволствие. Точка. В кухнята трябва да свети лампата. През цялата нощ. Ще пусна транзистора по-високо. Жал ми е за съседите, но какво да правя…
— А във ведомствената милиция на Шереметиево ще ти намеря двамина добри оперативници… Но какво ще стане с апартамента ти?
— Ще сменим името — усмихна се Турецки. — Вместо операция Комсомолски проспект, ще я наречем „Фрунзенска крайбрежна“.
— Не, почакайте. Засега това са ваши измислици. Ще задействам хората, а ако се окаже чиста глупост? Нямаме никакви факти. Саша, защо смяташ, че вече си го изплашил?
— Да налея ли масло в огъня? — присви очи Турецки.
— Ей, само без глупости! — прекъсна го Меркулов.
— Естествено, шефе. — Саша вдигна слушалката и избра дежурния по МУР. Когато му се обадиха, попита за домашния телефон на Кисота Алевтина Филимоновна. — Ки-со-та — повтори на срички.
Шура се учуди: но защо?
— Искам… — започна Турецки, но спря: — Слушам, записвам… благодаря, лека нощ. Искам да питам с колко врати е вилата на Бай.
Меркулов толкова се смая, че поклати глава:
— Голям си провокатор! Откъде ти идват тия идеи?
— Мислиш ли, че няма да клъвне? Може… Но само в един-единствен случай, ако е абсолютно чист. Или ако Кисота е абсолютна глупачка и ме вземе за клиничен идиот, а моят въпрос е от такъв характер. Обаче не вярвам. Помните ли как неговият Андрюша измъкна от една вдовица картини за него? Къде са сега тези картинки? Уверявам ви, още утре там ще бъдат и Сезан, и Мане и още много други работи, за които не сме се досещали. Да звъня ли?
— Хайде, от мен да мине! — Романова махна отчаяно с ръка. — Звъни, Саша!
41.
Алевтина Филимоновна бе крайно объркана. Десет часа не е чак толкова късно, но странното позвъняване…
Турецки, кой знае защо тя веднага го позна по гласа, напомни за себе си, извини се и с малко фамилиарен глас започна да дрънка разни глупости, от сорта, че не можел да забрави тяхната среща в кабинета й. Да не е пийнал? После намекна, че може пак да се срещнат и ни в клин ни в ръкав попита какво е личното й мнение за Виталий Александрович.
Кисота лесно се досети, че следователят бъбри толкова дълго тъкмо заради този въпрос. И тя застана нащрек. Между другото спомена, че е чувал от Бай — тя била ходила на вилата му в Переделкино. Е? Какво, престъпление ли е да отидеш на вилата на някой познат? — учуди се Кисота на наивността на следователя. Но какво значение има? Дворът му е много добре планиран, каза Турецки, нима Алевтина Филимоновна не е обръщала внимание? И не помни ли случайно колко врати има там — една или две?
Сякаш някой блъсна Кисота в гърдите. Тя вече имаше желание искрено и горещо да прати този следовател на майната си, но реши все пак да не изостря отношенията, макар че попита доста рязко: за каква ме имате? И той веднага отговори доста сурово и трезво: именно за такава, за каквато се представяте на шереметиевската митница.
Кисота се изплаши. Какво общо има митницата?
— Та ние сме сродни души, дъщерни служби — засмя се той. — Само наименованията са различни. Та колко са вратите все пак? Има ли и втори вход?
Тя предложи на Турецки да позвъни на Бай, чийто номер добре знае, и лично да се поинтересува. А нейната служба, каза тя солидно, не се занимава с подобни въпроси.