Той се сбогува сухо и прекъсна.
Ох, колко се разтревожи! Като не намери по-добро решение, позвъни на Виталий и с развълнуван глас, та съобщението й да стане още по-значимо, се постара да му предаде дословно целия разговор с Турецки.
А Саша избра поред единия и другия номер и се усмихна, като разбра, че връзката е задействала…
Бай изслуша Алевтина Филимоновна, помълча и някак уморено отвърна, че това са пълни глупости. Сигурно бълнува, от прекалено гледане на телевизия е. Или е слънчасала, днес беше горещичко…
Но тя настояваше. И тогава Виталий се засмя безгрижно, но на Кисота й се стори, че в силния му смях има нещо изкуствено и фалшиво. Изведнъж й предложи като в добрите стари времена да се срещнат още сега и да ударят едно пиене на някое достойно място.
Кисота се слиса за втори път тази вечер. Отношенията им отдавна бяха излезли от рамките на фамилиарността, когато двамата можеха да се хванат под ръка, да хукнат по кръчмите и да пръскат пари.
Но той още по-настоятелно й предложи да отидат в „Роял“. Отличен нощен клуб с програма, казино, обслужване от най-висока класа. Събират се сума познати. Да е готова след час и да чака до входа, ще мине да я вземе и естествено, после ще я върне вкъщи в най-добрия вид.
Кисота помисли малко и се съгласи. Отдавна трябваше да изяснят деловите си отношения. Защото в гладката някога съвместна работа се появиха видими пукнатини. Все едно, трябва един ден да решават: или-или.
„Але-или“… — спомни си тя изведнъж и страшно й се доплака. Ето ти възможност да си изясниш кое е вярно и кое обикновено дрънкане от страна на Бай, който ставаше откровен на чашка. Пък и тя, ако много е притисната, може да стане такова котенце, че едва ли някой мъж ще устои. Вадим също не устоя…
След час беше готова и слезе пред входа. Не минаха и пет минути, когато на светлината на оранжевите улични лампи видя лъщящото разкошно рено.
Бай не слезе от колата — трябваше да кавалерства Артур, но разгледа чакащата Кисота и отбеляза със самодоволство, че поне не е лишена от вкус. Алка умее да подчертае достойнствата на слабата си висока и някак плоска фигура. Някъде тоалетът е прибран, някъде отпуснат, стъпва като принцеса, а от цепката на дългата вечерна рокля се подава краче… краче… и нещо те блъска в главата. Наметалото й от някаква тъмна кожа, а прическата някаква причудливо рижа. Цял дявол!
Алевтина не познаваше човека, който вежливо й отвори вратата, и това малко я смути и въздържа. Но Бай, както винаги весел, жизнерадостен, заел с мощното си тяло почти половината кола, я успокои и каза сякаш между другото:
— Андрюша поиска отпуска поради заминаването ми. Срещнал някакво момиче, решил да се представи, замина май за Крим. Наложи се да взема временно Артур. Не е лошо момче според мен. Точен и честен, аз така обичам. Нали знаеш…
„Заминава?“ — учуди се Кисота, понеже Бай не беше споменавал нищо подобно през последните дни. Обикновено беше откровен с нея по някои въпроси. Друго я смущаваше — непознат шофьор. Всичко става…
Като забеляза смущението на Алевтина, Бай вяло махна с ръка и отвори вратичката на бара, която стана масичка. Вътре имаше легнали и прави най-различни бутилки и най-вече боржоми. Чашите бяха наредени по стените, в нишите.
— Какво искаш? — но като не чу отговор, се възви с цялото си тяло, видя блесналите й очи и не повярва. — Какво ти става, Алка? Едно заминаване! За два, най-много за три дена — в Киев. Казаха, че изплувала една много любопитна картинка. Трябва да успея, преди да са я грабнали другите. Отивам и се връщам. Да, освен това трябва да говоря с този глупак следователя. От глупост обещах, сега трябва да си сдържа думата.
— И кога тръгваш?
— Често казано, исках още днес — засмя се Бай. — Но ти се обади и гласът ти беше толкова разстроен, Алка, че реших да зарежа бързането и да отложа всичко за утре. Не сме излизали отдавна с тебе, а? Помниш ли едно време… Артур, ако обичаш, пред централната сграда. Да, някога ресторант „Хиподрума“ минаваше едва ли не за най-престижния и модерния. Къде ще се мерят с него разни там „Метрополи“ и „Праги“! На ония години, Алка, тук за една вечер се профукваха десетки хиляди! Какво знаят днешните милионери! Да, публиката беше своеобразна. Специалисти!
В ресторанта познаваха Бай и портиерът само като видя внушителната му фигура, излезе и с услужлив поклон отвори вратата за почетния гост и миловидната му дама.