Двамата минаха през фееричното фоайе, оформено в безумни тонове, и се насочиха към стойката на бара.
— Алка, хайде за начало нещо по-студеничко! А после ще се опитаме да вечеряме. Не знам защо ми се иска да ям, помня, че тук веднъж много сладко ме нагостиха. Сега винаги водя важни клиенти тук. Харесва им…
Барманът чу с крайчеца на ухото си желанието на кавалера, видя кимването на дамата в знак за съгласие и моментално извади ледена запотена бутилка „Клико“, показа етикета на Бай и когато той кимна, ловко измъкна тапата. Специалист, от новата, западната школа…
Шампанското беше сухо, истинско, а не руска имитация, много добре охладено. Кисота поседна на кръглото високо столче, Бай се подпря на стойката, намигна лукаво и промърмори:
— Тая мебел не стига за четвъртина от задника ми, мамицата им и дизайнери…
Барманът наведе очи с вежлива усмивка и се отстрани, като остави бутилката в кофичката с лед.
— А ти, Алка, изглеждаш чудесно! Умница, грижиш се за себе си. Хайде днес да си говорим само за хубавите неща.
— Защо, има ли и лоши? — Тъкмо сега е моментът да си поговорим за работата, помисли тя.
Но той все повече я омайваше с разточителността и любезността си, така е било винаги, с известна доза хулиганство, лек цинизъм и пълно пренебрежение към собствената персона. Ах, Виталка, Виталка… Хем е абсолютен нахалник, хем умее да ухажва!
Няколко чаши шампанско, музика, шум, с две думи — цялата наситена с празничност атмосфера на това заведение, в което Кисота идваше за първи път, строгите вечерни костюми на мъжете и необикновено смелите дамски тоалети — няма друга дума за тях, — всичко това подейства на Алевтина Филимоновна. В главата й зашумя, стана й хубаво и весело. Всичко й се струваше просто и достъпно. И тя скоро забрави за какво искаше да си поговори сериозно с Виталка. Е, като не е днес, след три дена, след седмица, най-после защо да бърза? И да си разваля настроението в такава приятна вечер…
Тя не усети как се напи. Но Бай много добре знаеше. Достатъчно е само едно грахово зрънце, дори маково — незабележимо, а как действа! Утре ще я боли малко главата — махмурлук, много ясно, не е трябвало да смесва шампанско и коняк. Само малко и очичките — нани-нани, крачката не държат, рижата главица очарователно клюмне на рамото на още крепящия се, но доста пийнал спътник.
— Не! — заяви изведнъж Бай и премести с върха на пръстите си чиниите. — Алка, хайде да зарежем този дивашки шум и да си направим „пъб крул“ — помниш ли? — така казвахме като деца, когато четяхме до насита английски романи… Стига! Ставаме! Отиваме си!
Той остави на масата няколко стодоларови банкноти, внимателно и здраво хвана податливото женско тяло през кръста и стараейки се да върви като пиян, стигна до изхода. Алевтина се люлееше под ръката му.
Като видя портиера, Бай му пъхна в ръката десет долара и поучително рече:
— Шумно! Много шумно! Оттам са всички нещастия и революции! Съгласен ли си? Жалко! Стига, Алка, да вървим при децата, искам „Арлекино“! — и цялата улица гръмна от кадифения му глас: — Арлекино, Арлекино! Трам-та-та, тарам-та-та!
Артур изскочи от колата, отвори двете задни врати, помогна им да седнат, по-точно да се гътнат, и като махна дружелюбно на портиера, се върна на мястото си и запали мотора.
Алевтина спеше отпусната върху Бай. Той пиеше направо от бутилката студено боржоми и пъшкаше.
— Къде отиваме? — попита Артур, без да се обръща.
— Там, откъдето взехме момичето… Ще ми помогнеш да я занесем до входа и си свободен до три часа. Недей да стърчиш тук. Пуснали са хубав влак. За Унгени, тръгва в пет без нещо. Ще ме качиш на него.
— Разбрано — кимна Артур.
— После не се връщай у дома, можеш да се разходиш някъде във Владимир или Суздал, по светите места. Върни се след два-три дни. Ако те питат, ще кажеш, както е било. Ясно?
— Ясно. — Артур пак кимна.
— Браво на нас… Парите са в жабката. Стой вкъщи и чакай да се върна. Ще ти се обадя. Пристигнахме ли? Помогни.
Измъкнаха внимателно Кисота от колата, излезе и Виталий. Пое сънената жена и я поведе към къщи, а на Артур махна да тръгва.
Отвори с ключовете, които намери в чантичката й, тракна вратата, отнесе на ръце жената в спалнята и я сложи на леглото. Погледна я отгоре. Бива я. Помисли си, че Алкиното ложе стана модерно за заминаващите надалеч: първо Вадим, сега той. Смешно! Наистина нямаше особено желание, само за момент нещо го възпламени, когато я видя от колата.