При всички случаи трябва да я съблече, иначе няма да повярва, че е могла да се натряска чак толкова, че да замъкне в леглото си мъж. Но като й вдигаше роклята, за да я измъкне през главата й, изведнъж почувства, че я желае безумно, желае я жестоко и грубо. Бързо смъкна от нея разните женски подробности, разтвори встрани силните й крака, а сега абсолютно безволеви като на гумена кукла. Помисли, че в този момент е готов просто да я смачка. Но стоварвайки се отгоре й, изведнъж си спомни смешното изказване на неотдавнашната си любовница: двайсетгодишна хлапачка, смайващо грамотна, как възразяваше срещу шеговитите му страхове — плашиш кучето със салам…
Бай започна рязко и жестоко и вече съжаляваше, че спящата под него жена не чува и не чувства нищо. Отначало състоянието й много го дразнеше, но като се засити, започна да се успокоява. Стана, тръгна из апартамента, намери в хладилника коняк и изпи на един дъх половин водна чаша. Върна се в спалнята, Алевтина спеше в същата поза: вечерната й тъмносиня рокля — ха! постарала се е в тон с колата му! — още на гърдите й, а краката й безметежно и похотливо стърчаха встрани. Точно в този разкошен вид трябва да се намери сутринта, преди да тръгне за работа с огромно закъснение, и глава, която се цепи от болка.
Бай се облече и седна на масата, намери един бележник и започна да пише.
„Скъпа моя — началото е хубаво. — Прости ми, че не те събудих. Толкова дълбоко и щастливо спеше, че ми стана жал, макар да исках да видя очите ти. И да попитам какво чувстваше… Все пак се повеселихме, нали? Още не мога да забравя твоите целувки и ласки. Скоро ще се върна и както вчера се уговорихме, ще се опитаме — дяволът си няма работа! — да повторим всичко отначало.
Да, след такива бележки един годеник не може да изчезне. Нека вярва, че инициативата е била нейна… Оказа се, че никак не е лоша в леглото, както преди. Дали да не повтори на прощаване? Не, прекалено много покорност също не е добре. Току-виж станал некрофил. А тя да спи, щастливката.
Бай откъсна страницата от бележника, сложи я на нощното шкафче до леглото на Алка, за да я забележи веднага. После предпазливо излезе от апартамента, дръпна бравата, за да провери добре ли е затворил. Часовникът му показваше три без десет.
Вторник 18 юли, през нощта
42.
Сержантът от милицията Сеня Мирошник седеше в незабележимата жигула 2103, паркирана сред другите коли в двора на „Староконюшени переулок“. Беше вече дълбока нощ, минаваше един и страшно му се спеше. За да преодолее съня и да не издава присъствието си в колата, той се прехвърли на задната седалка и пи на малки глътки парещо кафе направо от гърлото на термоса. Свари му го Марат Лаврушкин с разрешение на стопанката.
Сеня се стараеше да не изпуска от очи входа, който се намираше точно пред него и бе слабо осветен от двайсет и петватова крушка, скрита в мръсен матов абажур. На седалката до него лежеше „Макаров“.
На всеки половин час или Сеня, или Марат се обаждаха по „уоки-токи“-то, за да напомнят за съществуването си. За всеки случай.
Сега е ред на Сеня. Той спусна лекичко стъклото и започна внимателно да оглежда фасадата на кооперацията. И изведнъж изтръпна.
От покрива на къщата бавно се спускаше човек, сякаш пълзеше алпинист по тъмна скала, като се оттласкваше с двата крака от стената. Нощта бе безлунна, светлината на уличните лампи почти не достигаше до двора, имаше само слабо сияние и Мирошник се учуди как успя да забележи катерача.
Вдигна бързо стъклото, включи предавателя и извика тихо Марат. Той се обади след миг — също тихо, вероятно не искаше да събуди спящата стопанка.
— Тревога. Отгоре към теб пълзи алпинист. Можеш да го стигнеш през прозорчето на кухнята. Имаш около двайсет-трийсет секунди.
— Предпазвай ме отдолу.
— Ще пробвам, но нищо не се вижда.
— Фенерчето е в жабката! — напомни Марат.
Сеня бръкна в жабката и напипа голямото цилиндрично тяло на фенера. Изскочи от колата, с лявата си ръка светна и насочи дългия тънък лъч към стената, където мърдаше нещо, приличащо на голям паяк, а с дясната вдигна пистолета и за опора сложи юмрука си с дръжката върху покрива на колата.
— Горе ръцете! — неизвестно защо извика той.
Човекът, който в този момент се намираше в центъра на светлото кръгло петно, мигновено замахна. Светна пламък и Сеня изкрещя от болка в лявата ръка. Куршумът счупи фенера и много силно опари дланта му.