Последва втори изстрел и катерачът увисна безпомощно на въжето, което въртеше тихо тялото му около оста си.
Мирошник се изправи. Крещеше от болка и стискаше под мишница сгърчените си пръсти. В този момент чу зад гърба си сух и рязък пукот от автоматична стрелба. Куршумите се врязаха с противен звън в стъклата и корпуса на колата. Без да се цели, Сеня започна да стреля по посока на автоматичната стрелба. След миг надникна трескаво иззад колата и видя в пространството между блоковете тъмните приведени силуети на двама бягащи. Ударникът изщрака глухо след тях. Пълнителят бе празен.
Мирошник се плъзна покрай колата и падна на земята. Отново усети изгаряща болка в лявата си длан. Седя така, притиснал ръка до гърдите си, докато не се появи оперативната група от арбатското управление, която огласи целия двор.
Двамина веднага се качиха на последния етаж, разбиха катинара на капандурата и намериха къде е закрепено найлоновото въже с хитроумния ограничител, каквито обикновено използват алпинистите. Изтеглиха въжето с убития в престрелката бандит. В това време пристигна микробус, от него слязоха дежурният следовател от прокуратурата, криминологът от Научно-техническия отдел, съдебномедицинският експерт и останалите от дежурната оперативно-следствената група.
Кучето и водачът му изчезнаха към мястото, откъдето стреляше автоматът, кучето взе следа и се метна на улицата. Но след петдесетина крачки започна да се върти, да нервничи и стана ясно, че бандитите са изчезнали с чакаща ги тук кола.
Върнаха се и на светлината на фенерчетата започнаха да събират разпилените гилзи.
— Най-вероятно калашник — предположи криминалистът.
Съдебномедицинският експерт огледа убития, слезе бързо на двора при Мирошник и отвори куфарчето си, за да дезинфекцира раната му и да му сложи инжекция против тетанус.
Сеня бе блед, а челото му обляно от пот. Лекарят му постави и обезболяваща инжекция и му се скара да кротува. Болката не е толкова страшна, че да припада един мъж. Но на шефа от оперативно-следствената група каза друго:
— Момчето трябва веднага да се откара в клиника, при хирург. Много е засегната дланта! В раната могат да се окажат парчета от фенера и изобщо какво ли не.
— Карай го — махна с ръка шефът към колата си. — Само че се връщай по-бързо. Тук имаме страшно много работа…
Най-накрая следователят извика оперативния работник и криминолога, за да се качат на четвъртия етаж. Там на площадката до асансьора лежеше трупът на убития. Бяха го спуснали от чердака на зданието пред вратата на апартамента. На лицето му имаше маска от черен капронов чорап — с отвори за очите, носа и устата. Примитивна работа!
Преди да започне да оглежда трупа, криминологът откопча от кръста му тежката чантичка, такива сега носят търгашите по битаците — за пари и документи.
Криминалистът отвори ципа, погледна вътре и леко подсвирна:
— Еха, братлета, обаче… Тук ще трябват тесни специалисти. Хайде, бригадире — той се обърна към дежурния следовател, — извикай по-скоро сапьорите, специалистите по мини. Това явно е по тяхната част. А аз ще изнеса на двора тази дивотия, ще я сложа някъде, където няма хора. Ей! Осветявайте ми пътя, нищо не се вижда!
Инспекторът от МУР в униформа на майор извади от джоба си фенерче и бодро затропа с токове по стълбите, като светеше зад себе си. Застаналите на площадката замряха в тревожно очакване, сякаш всеки момент взривът можеше да гръмне. Но друг оперативен работник разведри обстановката:
— Какво искате! Всичко е нормално. А този — посочи трупа с крак, обут с висока прошнурована обувка, — струва ми се, не е искал да взриви себе си, нали? Значи бомбичката се взривява или от натиск, или с дистанционно. А може да е и радиоуправляема. Специалистите ще кажат. Така че няма от какво да се боите. — Той се обърна към Лаврушкин, който бе заслонил с тялото си входа към апартамента: — Ти ли го ликвидира? А сега си представи, че ти или той сте уцелили точно тази чанта, представяш ли си? Нито теб, нито него, изобщо… Знаеш ли как се срещат сапьорът и парашутистът в небето? Единият нагоре, другият надолу, успяват само да си махнат с ръка. Излиза, че си роден с късмета си…
Дойдоха майорът и криминологът.
— Сложихме я между къщите, на голо място, оставихме и охрана. Като дойдат, да се оправят — рече криминологът. Той посочи убития и веднага попита: — Претърсихте ли го?