— Клавдия Ивановна ми викат.
— Много добре, скъпа Клавдия Ивановна. Няма да му кажа нито дума за вас, ама и вие не издавайте. Нека да е сюрприз.
Бабата още можеше да говори с добрия човек, но Турецки прекъсна връзката и веднага избра Кисота. Телефонът й мълчеше глухо, въпреки дългото чакане.
Ясно, много е възможно да обсъждат заедно как да измамят глупавия следовател. Това е добре. Но сега вече задължително трябва да минем през Киевската гара, поне за минутка.
Кои нощни влакове заминават за Киев?
В транспортната милиция, където Турецки се отби с надеждата да намери някой познат, беше само дежурният. Като се запозна с документите му и забеляза кобура от кафява кожа, който се показа под уж случайно разтворилото се яке, стана любезен и предпазлив до безкрайност. Веднага извади разписанието, започна да звъни в касите и да уточнява има ли свободни билети за Киев за днес, по-точно за вторник и за кои влакове.
Намери билет за спалния вагон за влака през Унгени, тръгва към пет сутринта, но вече бе запазен, макар още неплатен. За другите влакове нямаше какво да проверява, уж имало някакъв пътнически — 923, там местата в купетата се броят на пръсти.
Добре, реши Саша, това ще е резервният вариант. А сега да бягаме в „Роял“.
В това заведение всичко му бе противопоказано. И на Грязнов, и на всички останали. Мигар имат някакво, дори приблизително отношение към елита на обществото, който профукваше тук лудите си капитали? Никакво!
Дори портиерът — мутра с униформа — не благоволи да отвори вратата, смятайки, че човек с обикновено яке няма работа тук. Тогава Саша се почеса лениво под мишниците и нелюбопитният взор на портиера веднага забеляза това, срещу което е опасно да се възразява. Но пак не отвори гостоприемно вратата за служителя на закона, а само я открехна.
Сигурно си помисли, че пак ще има изясняване на отношения. По-добре да не си взема беля на главата. Но клиентът не се оказа от ония. Каза, че иска само да погледне някои хора, и ще си отиде. Младежът не беше съгласен. Тогава Турецки му пъхна под носа картата си от Главна прокуратура и добави отчетливо и тихо, че ако си отвори устата по този повод до края на нощта, ще се озове закопчан на „Петровка“ 38.
Тогава младежът най-после благоволи да го пусне, помоли само да не се показва в голямата зала, защото за такъв „костюм“ — той кимна иронично към сивото невзрачно яке на Саша — ще го изпъдят от работа.
— Няма — успокои го Турецки и с бърза плавна стъпка, сякаш е обикновен служител, а не гост, мина из няколко помещения. Там с пълна сила се вихреше искрено веселие: на сцената се събличаха момичета, въртяха голи задници, прикрити с по една лъскава ивица, върху зеленото сукно се въртеше пъстрото поле на рулетката, публиката танцуваше и пиеше.
Веднага откри Бай, още щом влезе в ресторанта. Беше седнал срещу рижа дама с много дълбока цепка на гърба, а от кръста надолу с големи разрези. Както се казва — рокля без гръб и без предница. Сега е модерно. Нека. След минута Турецки позна в дамата Кисота.
Не изпита никаква радост, че е успял толкова бързо и без особено усилие да влезе в дирите на Бай, и помисли, че все пак има частичка късмет. Но частичка. Изглежда, има някакви флуиди, невидими, но много силни — нервни, психични, дявол знае какви още — нишки, които минават през пространството от теб към човека, за когото дълго и напрегнато мислиш. Накрая тези нишки ви свързват. Както и да е, важното е, че Бай е тук. И не е сам. И тази компания от двама има за какво да си поговори.
Когато Турецки излезе във вестибюла, видя портиера и допря палеца си до устните, а сетне просто приятелски му махна с два пръста. Онзи отвори послушно вратата, а Саша се обърна и рече тихо:
— Днес не бутам. На работа съм.
Портиерът сигурно беше много любопитен, за което ще е ял доста бой в детството си. Правилно, няма какво да си пъха носа в чужда работа. Но боят явно не е могъл да го отучи. Излезе навън и проследи как Турецки отиде до колата, каква е, какво ще стане по-нататък. Затова като се качи при шофьора, Саша каза:
— Едуард, трябва да направим един бърз и кратък кръг, а да се върнем без светлини. Виж къде можем да спрем, без да привличаме вниманието, но да виждаме всичко. Задачата е с повишена трудност.
Наистина, целият площад през прочутия „Хиподрум“ бе ярко осветен.
— Ще намерим място — отвърна късо шофьорът и включи едновременно сирената и лампата. Колата рязко потегли, излетя от просторния площад към тясната „Бегова“, и сирената и лампата веднага се изключиха. Едуард спря до тротоара. — Ще отида да погледна — каза той и слезе.