Върна се буквално след минута и след краткото: „Има“, запали колата. Бързо обърнаха и без много шум спряха до челната част на зданието, където сянката от колоните създаваше напълно усамотено прикритие.
Турецки обясни на шофьора от кого се интересуват, описа външността му и попита:
— Би ли отишъл да се поразходиш насам-натам, погледни колите. Има страхотно тъмносиньо рено. Като го видиш, кажи. Портиерът вече ме познава. А шофьорът — още повече.
Едуард тръгна из площада, претъпкан от колите на гостите на „Роял“, и след петнайсетина минути се върна с небрежна походчица. Намерил лесно реното, чакало срещу входа. Шофьорът бил млад чернокос момък. Едуард го попитал колко е часът, онзи отговорил: „Полунощ е. — Погледнал ръчния си часовник и уточнил: — Без три.“
Странно, помисли Турецки, нали Андрей не носи часовник, може да е объркал колите? Тогава с какво е дошъл Бай? Ще чакаме.
За щастие не за дълго, защото Турецки скоро чу „Арлекино“, озвучило силно целия площад, после забеляза и не много трезвия Бай. Той буквално влачеше спътничката си.
Шофьорът му изскочи от колата и им помогна да седнат, после си тръгнаха.
— След тях — рече Саша и съжали за своята жигула. Този бяло-син форд е отлична кола, но страшно се набива на очи. Остава да се надяват, че шофьорът на реното няма да внимава. А къде е Андрей? Това е въпросът. И защо така Бай изведнъж се е наквасил?
Турецки помоли Едуард да не ги следи толкова нагло, а да кара с по-голяма дистанция. Ако се съди по маршрута, отиваха някъде към Кунцево. При това шофьорът познаваше добре пътя: мина „Шмитовски проезд“, отмина Краснопресненския мост, тръгна по „Болшая Филевская“. А и за Киевската гара, и за Шереметиево маршрутът трябваше да бъде друг. Може пък наистина да е щуротия на развихрила се фантазия? Макар че каква щуротия, ако… Саша извади бележника си от задния джоб на панталона, пусна специалното осветление и прочете телефона на Кисота заедно с адреса: улица „Минска“. Всичко се изяснява, Бай кара пияната си спътничка вкъщи. Засега пренебрегна прокрадващите се съмнения за по-късно.
Реното влезе в двора на голяма П-образна кооперация и спря в дъното. Турецки накара Едуард да се долепи до банкета, изскочи и по диагонал почти на бегом пресече обраслия с дървета и храсти двор.
Бай носеше спътничката си почти под мишница и разговаряше нещо тихо с шофьора си. После влезе във входа. Саша можеше да се закълне, че походката му е абсолютно трезва. Шофьорът — наистина не беше Андрей — се качи в колата и замина.
Турецки влезе във входа, прочете номерата на апартаментите и пресметна къде живее Кисота. Излезе на двора и заоглежда кои прозорци ще светнат. Правилно, светнаха на деветия — един, два, три прозореца. Двустайно жилище, помисли си. Отдалечи се в дъното на двора, седна на една пейка и запали, без да сваля очи от входа и прозорците. Дърпаше от цигарата в юмрука си.
Когато я изпуши, реши, че Бай или ще остане за дълго у Кисота, или смята да хване такси, щом освободи колата си. Но не носеше багаж със себе си. Значи?
Трябва да отиде и да звънне на Костя, каквото и да става.
Меркулов още не спеше. Много ясно, телевизорът гърмеше край него. Костя не е любител, но жена му и дъщеря му сигурно гледат — какво ли е сега любимото парче? — ами да, „Санта Барбара“ или за детективите от Маями.
— Костя, аз съм по петите му — започна Турецки без никакъв увод.
— Дълго ли ще го преследваш? — с интерес попита Меркулов.
— Мисля, че и той няма да издържи дълго. Искам да опитам един такъв ход…
И Саша изложи плана си за действие, пропускайки излишните подробности. Меркулов слушаше, без да прекъсва и да поправя. Но накрая каза:
— Много искам да вярвам в благоразумието ти. Жалко, че си сам…
— Костя, шофьорът ми е отличен мъжага.
— За съжаление той не е оперативен работник. Добре, съгласен съм, но по възможност постоянно ме дръж в течение на събитията. Сега със сигурност няма да заспя.
Артур седеше като на тръни. Бяха се уточнили с господаря за три часа след полунощ. Часът наближаваше. Най-сетне не издържа, излезе от колата, затвори вратата и влезе в кооперацията. Изчака на площадката на първия етаж, до асансьора. Високо горе нещо изтрака, иззвънтя и кабината тръгна нагоре. След по-малко от минута слезе Бай и се учуди, като видя шофьора си: