— Случило ли се е нещо?
— Не знам как да кажа, Виталий Александрович, но следователят, който идва на вилата ви, е тук, в двора, с патрулна кола.
Бай се облегна о стената.
— Така-така… — проточи тревожно. — И отдавна ли… те бройка?
— Пристигнах, а той идва, навежда се, иска ми огънче. Но аз веднага разбрах, че се преструва. Дадох му запалката, той запали и пита: „Колата не е ли на Виталий Александрович Бай?“ Казвам: „Негова. А какво?“ — „Ами, познах колата, а шофьора — не. Да не са му я откраднали, викам си?“ „Не, казвам, не са я откраднали, собственикът е тук, на гости, скоро ще дойде…“ Не знаех какво да отговарям, Виталий Александрович. Пък и вие не ме предупредихте. Изобщо, седи на пейката, елате, ще ви покажа.
Изкачиха се на площадката и Артур показа двора, където безгрижно седеше и пушеше на пейката Турецки, като размахваше от време на време огънчето на цигарата.
— Да вървим — рече решително Бай.
Отиваха към реното, а срещу него се зададе ухиленият Турецки. Той пръв протегна ръка.
— Добра нощ, Виталий Александрович. Да не се учудвате?
— Как иначе? — жизнерадостно и малко пиянски отвърна Бай. — В такова забутано място, посред нощ — и изведнъж вие! Ще замигаш по неволя! — и се засмя малко изкуствено.
— Такъв ли страх предизвиквам? Не, работата е много по-проста. Ще ви кажа нещо под секрет. — Саша направи тайнствена гримаса. — Тази нощ из града е обявена операция „Мрежа“. За хващане на разни хулигани, за проверка на колите и прочие. Та и аз извадих късмет, при нас не достигат хора, а грамотни — още повече. Падна ми се Филевски район и вече три часа обикалям из дворовете без всякаква полза. С патрулката. Влязохме тук. Майчице, гледам — позната кола. Като че ли е на Виталий Александрович. Реших за всеки случай да проверя, да не би да са я откраднали? Гледам — и шофьорът непознат. Питам това-онова, той потвърди, ваша била. Я да почакам, викам си, да видя вярно ли е. Добре, значи всичко е нормално. Ще отивам по-нататък да патрулирам. Още веднъж добра нощ.
Те си стиснаха ръцете и Саша усети, че дланта на Бай е влажна. Значи се вълнува. Турецки щеше да тръгне към колата си, но изведнъж се върна.
— Сигурно се прибирате у дома, нали?
— Даа… — Бай някак неуверено проточи отговора си.
— Помислих, вместо да се въртя тук напразно, да ви изпратя до Переделкино. И ще си поприказваме, ако не възразявате, и от патрулите ще ви спася. Имате ли нещо против?
Бай демонстрираше усилено колко неловко се чувства да кара някого да го изпраща… Но следователят беше упорит в желанието си да услужи. И той се принуди да приеме.
— Ще кажа на колегите от патрулката да карат след нас, а аз ще се кача във вашата кола, става ли? — И като видя кимане, завърши: — Тръгвайте.
— Твойта мамица! — изпсува Бай, когато следователят се отдели от колата му. — Точно сега ли трябваше да се лепне… Смятай, че закъсняхме за киевския влак. Нямаме време дотам и обратно, нали, Артур?
— Рисковано е, Виталий Александрович.
— Именно. Билети не сме купили… Добре, тръгвай, ще сменим маршрута. Мисля, че Снегирьов вече е на летището. Само да не стане някоя беля…
На изхода на двора Турецки отвори задната врата и седна до Бай. Кимна към форда, който беше включил синята лампа.
— Ето я моята Коломбина!
Стъклата на форда бяха затъмнени и не можеше да се види колко души има в купето.
Потеглиха. Бай отвори бара.
— Не желаете ли?
— А, водичка, с удоволствие! — искрено се зарадва Турецки. Той седна така, че под леко разтвореното яке да се вижда кобурът с пистолета.
Докато Турецки пиеше боржоми, Бай го разглеждаше насмешливо и най-накрая попита:
— С играчки ли си играете? — и посочи кобура.
Турецки само разпери ръце:
— Уви! Длъжен съм… А къде е вашият верен страж? Имам предвид Андрюша. Никога няма да забравя как правеше така с два пръста! А! И аз не съм слаб, но чак толкоз!
— В отпуска е. — Бай отговори равнодушно, като за нещо странично. — Всеки има право някога да почива.
— Та какво исках да ви кажа, Виталий Александрович. — Турецки се наклони като към заговорник. — Няма да повярвате! Знаете ли какво намерихме днес? Каталога. Ей богу, той е. Нашият Льоня, нали го познавате, щеше да се побърка! Впрочем Льоня има много високо мнение за вас. Това се казва истински подарък. Прелистих го от интерес, там е описано всичко през годините, като се започне почти от следвоенните. Представяте ли си? Много помогна дъщеря му, Лариса Георгиевна. Нали сте се познавали преди… това… Все едно, много е красива. А тази работа? — Турецки се изкиска с лек цинизъм в гласа. — Как се изразяваме ние, мъжете? Никаква прошка! Нали?