— Боже мой — разпери ръце, — наоколо пълно с познати лица! Добър вечер, пардон, добро утро, Виталий Александрович! И на вас добро утро, другарю Снегирьов, не греша, нали? Какво, посрещаме ли, Виталий Александрович? Изпращаме ли? И защо така рано, дори не сте се наспали, и пуснахте Артур. Не е разумно, господа — завърши той без следа от усмивка.
Очите на Снегирьов пак заиграха: видя, че насам върви с характерната си ситна походка старият подлец Климчук, а с него двама от оперативните работници.
— Е? — Турецки огледа събралите се. — Започваме ли работа? Моля! — Той протегна ръка към Снегирьов. — Дайте всичко, паспорт, билет, декларация. Багажът мина ли проверка?
Снегирьов безмълвно кимна.
— Чудесно. Виталий Александрович, истината винаги е по-добра. Сега още не сте извършили криминално престъпление, но… Мислете. Имате една минута. Иван Василиевич, помолих да известите шефовете на Снегирьов, че ще правим обиск на работното му място. Съобщихте ли?
— Тъй вярно. Сега ще дойдат… началничетата — рече майорът с откровен сарказъм.
В това време Турецки разглеждаше документите, огледа от двете страни самолетния билет, поклати завистливо глава и попита:
— Виталий Александрович, а цената на билета влезе ли в рушвета?
Той опули очи като риба и без да иска, кимна.
— И аз така мислех, защото вие нямахте време. С такава наситена програма. Как мислите, дали Алевтина Филимоновна се е събудила, или трябва да изпратя лекар и да разбиваме вратата?
Бай мигом се изпоти. Целият — по челото, лицето, по гърба и елегантната му риза започна да се мокри пред очите на всички.
— Ще се събуди… — изсумтя той. — Пи повече… и толкоз.
— Една минута мина — заяви Турецки и погледна часовника си.
— А какво ми остава? — покорно отвърна Бай. — Не съм някакъв си убиец… Ще кажа, разбира се.
— Вероятно желаете да направите чистосърдечно признание? — не спести отровата си Турецки.
— Да, да — отговори твърдо Бай. — Но ако може, да не е тук, разбирате ли?
— Разбирам и ще влезем в кабинета на Снегирьов, където ще имате и време, и място. А вие, Снегирьов, ще последвате ли примера на колегата, за да не протакате? Това може да повлияе на съда, но се съмнявам дали и на началството ви. Макар че, дявол да го вземе, всичко става. Нали, Иван Василиевич?
— Тъй вярно, Александър Борисович! — съгласи се и изпъна гърди майор Климчук.
— Ще кажа — кимна накрая убитият Снегирьов, като разбра, че под „началничетата“ този подлец Климчук сигурно разбира заместник-началника на митницата Козлов, с когото беше на нож. Но не поради служебни разногласия, а заради гадния характер на Козлов, който не щадеше нито своите, нито чуждите, когато ставаше дума за службата. Наистина, по-добре сам да признае. Е, ще го изгонят, но с неговия професионализъм и връзки толкова ли няма да намери някаква работа? Пък може да не го изгонят, а само да го понижат в длъжност, голямо чудо. Из цяла Русия търсят митничари, да не говорим за бившите републики. Трябва да пожертваш малкото, за да не изтървеш голямото.
— Да вървим — той вече бе спокоен, — ще покажа…
И Бай направи последното „признание“:
— Извинете, Александър Борисович, може ли да ви наричам така? Или… как беше? Гражданино началник?
На Турецки му се стори, че долавя насмешка, но отвърна сухо:
— Може.
— Всъщност най-сетне осмислих вашия въпрос за Ситковски. Мога да дам честна дума, че това не се отнася за мен.
„Или всичко е пресметнал, или?“ — Турецки кимна и отговори равнодушно:
— Както се изразявахме — следствието ще покаже. Но ще се радвам за вас. Хайде да отидем да видим вашите „картинки“. А после ще седнете на масата, ще ви дам няколко листа хартия и подробно ще напишете защо, след като ви предупредих за отговорността ви в случай на неявяване, въпреки всичко решихте да напуснете страната, какви картини носите в куфара, откъде, имате ли право да ги изнасяте и продавате в чужбина. А пък за вашия бивш шофьор ще си имаме отделен разговор. И не тук, естествено.
Саша вече съжаляваше, че предварително разкри истината за убития шофьор. Можеше да протака, тогава как ли щеше да се извърта Бай? Но казана дума — хвърлен камък, късно е да съжалява… А сега той всичко ще отрича… Турецки изобщо не се интересуваше от съдбата на Снегирьов. Бай потвърди, че е дал подкуп, митничарят нямаше друг избор, освен в присъствието на двама свидетели сам да извади от сейфа нещастните двеста хиляди долара и пак собственоръчно да ги даде в полза на… Каква ти полза? Глупак, трябваше да ги изнесе, а не да бърза с тоя тлъст шопар. Пък и къде ли да ги изнесе? Сигурно вече са го следили. Но нека тия скапаняци фиксират факта на доброволното му признаване и предаване на нечестно спечелените пари! А пък че дотичалият Козлов се заканва да го изгони, да го прати в дранголника, е вече факт от собствената му биография. Не той ще реши, а съдът. И няма защо да се крие зад колектива, тук две трети, ако не и повече завиждат сега на Снегирьов. Не на финала му, разбира се, а на живота му. А може и някой от тях да го е наклепал?