Но Бай прекрасно познаваше всички тези хитрости. Изобрази на лицето си пълна покорност и ревностно желание да помогне на следствието — нали обеща пред следователя чистосърдечно признание! — и сега чакаше само едно: хитри ходове и номера. Докато пътуваха с колата на МУР, той също подробно премисли линията на поведението си.
Вече знаеше, че дори при щателен обиск в дома му тези ченгета ще могат да намерят три-четири, максимум пет „картинки“ от колекцията на Константиниди, които този стар козел не би могъл да отбележи в каталога си като продадени. Разбра също, че дебелата одърпана тетрадка е същата скъпоценност на стареца, която той търсеше, но, уви, други намериха. За малкото, което открият при обиска, ще получат най-достоверно обяснение: Вадим му ги донесе и продаде. Как ги е взел? Бай не се е интересувал. Може да са имали споразумение, може пък тъстът да е искал по този начин да компрометира и опозори Димка пред жена му, а после и пред света. Живият пример е Дега, пази се у Лариса, а не у стария Константиниди. Дявол да го вземе, Лариса Георгиевна не може лично да не потвърди това обстоятелство! Всичко останало, каквото донесе Андрюша, е вече толкова далече! Ако още не е пресякло границата на благословената държава, всеки момент ще я пресече, опаковано в дипломатическия багаж на съветника по културата на милата на сърцето му, но още недостъпна за Бай Швейцария. Така че напразно се хабят господата хитроумни следователи! Ако Виталий Александрович има някакъв грях, то е, че повярва на лош човек. А и искаше да препродаде в частни колекции купените със свои пари „картинки“. Какво да правя, виноват, дяволът ме накара! Наказвайте ме… Между другото, заплатил е със свои пари, а не с крадени. В цял свят познават Бай като сериозен човек, верен на думата си. Мошениците не са такива.
Разбира се, няма какво да възрази на следствието по делото на Вадим Богданов. Всъщност, няма нито един свидетел. Или съучастник. Като го хванете, разпитайте, съберете разобличаващи показания и тогава ми лепвайте престъпление, а дотогава… А дотогава!
— Надявам се — попита Бай в една от почивките на разпита, когато по молба на Турецки донесоха по чаша чай за всички, — че няма да ме набутате някъде в Бутирка? Или все пак съм голяма социална опасност за държавата?
— Мисля — усмихна се Турецки, — ще ви пуснем срещу подписка за неотклонение от постоянното ви местожителство…
— За бога! — почти се примоли Бай. — Готов съм да подпиша всякаква подписка. Помислете сами, къде мога сега да изчезна? И с празни ръце. Пък и, както е известно, никой не връща рушветите, особено във валута — отбеляза той, сякаш разказваше весел виц.
— Е, Виталий Александрович, не сте се лишили от последните си пари, нали? — намигна му свойски Турецки.
— Опазил ме Господ, тогава наистина ми остава да легна и да опъна петалата. А още ми се живее.
— Красиво — добави Турецки и погледна Кругликов, който, посръбвайки от горещия чай, остана направо без глас и със странно учудване наблюдаваше лекото надлъгване между двама, сякаш съвсем близки хора.
— Какво? — Бай разпери широко ръце. — Мигар човек не е създаден затова? Ако изоставим политиката. Помните ли един късометражен филм навремето, за тези, които варят домашна водка? Единият казва: хубаво е да живееш! А другият го поправя, забележете: още по-добре е да живееш хубаво. Не помня дословно. Това е заложено във всекиго. И не ме убеждавайте, че от раждането си човек мечтае да работи в химически завод, за да се изхранва и да хвърли топа на трийсетина години.
— Това е ясно — съгласи се Турецки, — нека се върнем на Беленки. Чета: роден през шейсета години, на осемнайсет години осъден за първи път по член сто и трети за умишлено убийство. Излежава си присъдата, излиза. Никога не е бил в Афганистан… — Бай само разпери ръце, за да демонстрира колко е разочарован, а Турецки продължи: — През осемдесет и девета пак е осъден за втори път, вече по сто и втори член за умишлено убийство. След пет години излежаване на присъдата — бягство от колонията със строг режим. И още един любопитен детайл: в същата колония излежава присъда помощникът на Гурам Ованесов — Мкъртич Погосов, но това е само едно от имената му. Не ви ли се струва странно такова рядко съвпадение — двама закоравели престъпници, а служат, както ни убеждавате, в домовете на порядъчни хора. Впрочем някак си… не е прилично да смятаме Ованесов за приличен човек. А вие се изпуснахте, помня, че сте познати и едва ли не той ви е посъветвал да вземете Беленки?