— Аз ли? — почти се изплаши Бай. „Мислех си, да. Но да съм го казвал?!“
— Да не би да греша? Или не съм ви разбрал правилно?
— Разбира се! Аз съм се виждал с този престъпен тип, имам предвид Ованесов, може би само веднъж, и то в навалицата.
— Още един интересен детайл: лицето на убития Беленки не приличало на предишното. Както сочи комплексната медико-криминална експертиза, преди около две години му е направена пластична операция. Но пръстите няма къде да се дянат. И по отпечатъците го разпознахме, родничкия. Ясен ли съм? Та кой му прави операцията?
— Но той твърдеше, че в резултат от Афганистан има разни белези… После зараснали. Не съм се интересувал много.
— И накрая още една загадка. Обувките на убития Андрей също бяха подложени на експертиза. Върху подметките са открити следи от порязано, а също и микрочастици от стъклото, счупено с тези обувки в кабинета на Константиниди именно когато е убит старият колекционер. Извили са му врата, да прощавате. Като капачка на шише, с два пръста…
Турецки загледа Бай в упор, но той не трепна: каква издръжливост! А смяташе, че вече са размазали мерзавеца…
— Но какво общо имам аз? — сви тлъстите си рамене Бай. — За бога, да не помислите, че искам да стоваря нещо на покойника, но наистина нищо не съм знаел и не знам. Та за убийството на Георгий Георгиевич ми съобщихте вие, Александър Борисович. Сега говорите такива страшни неща, че моят помощник… Готов съм да вярвам и на вас, и на умните ви експерти. Разбира се, всичко, което говорите, е чудовищно, просто не се побира в главата ми, но с какво мога да помогна на следствието? Разказах каквото знаех. Аз съм открит! Вие видяхте: това съм аз, това е домът ми. Гледайте! Питайте!
— Точно това се каним да направим. Леонид Сергеевич, заемете се с каталога, а аз ще изляза за минутка.
Турецки влезе в кабинета на Романова. На мълчаливия й въпрос отговори с отрицателно поклащане на главата.
— Погледнах го, Сашка, ясен ми е: ох, костелив орех! Умен, хитър. Сигурно е организатор на убийството, но… Нито свидетели, нито отпечатъци, нито откраднатото. Няма улики!
— Все пак ще намерим нещо.
— Та той заяви: донесе ги Богданов. Значи трябва ни Богданов. Разговаряхме с Костя наскоро, той предложи да се свържеш с Интерпол, с нашия Виктор Милников. Хубаво момче. Към петдесетте. — Тя се усмихна. — Там ти е Богданов, там са ти изчезналите картини. Ония, които вече може да са зад граница. Звъних му, днес ще те чака.
— Ах, майчице-началничке! — възхити се Саша. — Кажи ми какво ще правя без теб?
— Стига, Саша… — Шура явно се поласка. — Не бързай да се прибираш.
— Защо? Какво още? — Турецки вече беше забравил за взривената си кола. Все едно че не я е имало. И преди се отнасяше към нея непочтително: транспорт и толкоз. А сега ще се наложи известно време да ходи със служебната. Или с тролейбуса.
— Не е приятно — въздъхна Шура. — Там изселихме спешно четири етажа.
— И блока ли взривиха? — ужаси се Турецки.
— Засега не са стигнали дотам. Но можеха… Не целия, разбира се… Я ми кажи, оставяш ли до вратата кофата за боклук?
— Какво говориш! При нас има сметопровод, и кофи на двора — за празните шишета.
— Нашите лайнени оперативници погледали, подушили, почукали по вратата и искали да си ходят: всичко е наред. Намерил се един специалист, Синцов, аз го познавам, който обърнал внимание на кофата с боклук. А там, Саша, имало такава бомба, че не само за тях, но и за два етажа отгоре щяла да стигне и да хартиса. Виж как си настъпил тая паплач! И ти намери ли адреса! Колата ти минирали, но както схващам, за всеки случай, за да се застраховат. Входната врата е напълно достатъчна. Та този Синцов стоял до сутринта с проклетата кофа, за да обезвреди бомбата. Докараха я тук, умен криминалист, открил я. Знаеш ли чии са отпечатъците от пръстите?
— Върху кофата или върху бомбата? — реши да рискува Турецки. Много му се искаше да отгатне.
— Да кажем… върху бомбата? — учудено попита Романова.
— На Беленки.
— Браво.
— А върху кофата — на Погосов. Или нечии неизвестни засега.
— Откъде знаеш? Казаха ли ти вече?
— Отгатнах, Шура. По-точно, зададох си гатанка. И познах, нали? Та те работеха в комплект. И свързваха Ованесов с Бай. Но каква е тази връзка, на какво се крепи? Не е на „картинките“ де! В дома на Ованесов не видях нищо ценно живописно. Разбираш ли, това му е чуждо! Но за нещо имат общи интереси. Как да докажем обаче?