Полунин позвъни на Грязнов и без да разбира хумора, предаде дословно молбата на домакинята. Слава отначало се смути, но после съобрази, че Лариса просто иска човешка душа край себе си, а не този грубиян Полунин, който говори с хората отвисоко, сякаш им се подиграва. И обеща да отиде.
Срещнаха се край дома на Лариса, която пристигна придружена от охраната, Полунин, оперативния работник и един криминолог. Тук Грязнов научи всички подробности за нощните произшествия на двете места.
Към всичко свързано с името на Бай Лариса бе непонятно равнодушна. Нейната ненавист сега бе концентрирана върху друго име — Вадим. А какво общо има Грязнов? В нейните представи той се асоциираше с конкретни действия, насочени срещу убиеца, освен това — единствено той разговаряше с нея на нормален човешки език. С изключение на възрастния господин със странна, но явно генералска униформа, който с нещо напомняше баща й, но преди години, когато бе по-млад.
Качиха се в апартамента и Полунин обясни на стопанката целта на следствените издирвания. Първо, трябва да се установи какво е изчезнало заедно с отпътувалия за Будапеща бивш съпруг, второ, трябва да се намери всичко, което може да бъде свързано по някакъв начин с подготвеното от Богданов престъпление спрямо жена му и тъст му.
Групата на Полунин започна да претърсва нещата, събрани в чантите на бандитите, а Грязнов се зае с гардеробите. И веднага успех! Той попита Лариса, седнала насред голямата стая в едно кресло, с какво е бил облечен Богданов в деня на отвличането й.
— Има един светлосин джинсов костюм.
— Този ли? — показа Грязнов.
Лариса погледна и кимна. И си спомни със странна смесица от ужас и интерес последните им прегръдки на килима в гостната на вилата, когато той вече всичко е бил планирал, но се правеше, че страстно я обича.
Панталоните бяха оклепани с жълта глина почти до коленете. Слава ги предаде на експерта криминалист и помоли да сравнят със следите от обувки, с каквито бе пълно в жилището на Константиниди. Скоро дойде ред и на костюма с пясъчен цвят, с който Грязнов засече Богданов през първата половина на злополучния петък. При обиска на джобовете намери лист хартия.
Това бе разписката, издадена на Богданов от Бай. Забравил ли я е? Или нарочно е оставена, защото е предвиждал последствията? Нелек въпрос. Подарък за Турецки.
Полунин откри навити на руло картини и ги разтвори на пода, като помоли Лариса да ги погледне дали нещо не е изчезнало.
— Тези неща не представляват голяма ценност — каза тя и изведнъж очите й зашариха по лежащите платна. — Чакайте, а къде е… Вячеслав Иванович! — извика тя на Грязнов. — Погледнете, ако обичате надстройката в антрето, там има един планшет… Да, голям, черен.
Слава си спомни, че го видя в ръцете на Вадим, когато той излизаше от Константиниди.
— Мерзавец… Та това… Там беше Дега!
И тя веднага отиде до тоалетната си масичка в спалнята. Извади и пусна на пода едното чекмедже, разпиля козметиката по килима. След това полетя второто чекмедже — с кутийките парфюми. Най-накрая извади най-долното чекмедже и си пъхна ръката отдолу, под дъното. И намери неголяма папка, някъде към трийсет на четирийсет сантиметра. Седна на леглото и въздъхна облекчено.
— Извинете, какво е това? — поинтересува се Полунин и дръпна папката от ръцете й, но Лариса се отмести и здраво я стисна до гърдите си. Полунин чак се обърка и въпросително погледна Грязнов.
— Лариса Георгиевна — започна меко Слава, — от какво се страхувате? Ако го има в каталога на Георгий Георгиевич и всичко е законно — то е ваша собственост, никой не може да ви я отнеме. Ще я покажем на Кругликов, той ще даде заключението си и папката ще се върне при вас. Давам ви честната си дума.
Лариса погледна със съмнение Грязнов и без желание подаде папката с думите: