Наблюдаваше в упор мимиката на лицето й, но освен краен ужас, не видя нищо. Значи не знае. Има късмет.
На Алевтина се стори, че Турецки се кани да си ходи и тя кой знае защо се разбърза:
— Почакайте, но кой може да го е направил? На кого е нужно?
— Правилен въпрос. Класически. За кого е изгодно? С това се занимавам… — Помисли: да кажа ли за Беленки? Все едно ще научи. Но реши засега да изчака. — Добре, да тръгвам… Между другото, интересувахте се от съдбата на Бай…
— Да върви по… — Тя едва сдържа грубостта на езика си, но бързо се опомни и смутено разтърка с длан пламтящото си чело. — Извинете, сега не съм много във форма.
— Случва се. Най-вероятно ще го освободим под писмена гаранция, че няма да напуска, или под личната гаранция на някои порядъчни хора. Трябва да се направи сериозна проверка на някои факти. Впрочем той споменавал ли ви е, че е дал на Вадим един милион долара?
— Да.
— Много ли преживяваше, че е изгубил парите си?
— Да преживява ли? — Тя вдигна глава. — По-скоро се смееше на безразсъдството си.
— Това характерно ли е за него?
— Не. Бай обича да пилее пари, но… до определен момент. До определена сума. Докато му е приятно или изгодно.
— Ами милиона? Представяте ли си? Това са сто ето такива пачки — и показа с пръсти дебелината на пачките. — Не можеш да ги скриеш в джоб.
Алевтина изведнъж замръзна: та това е капан! А тя като последната глупачка се разчувства, разциври се!
Турецки забеляза рязката смяна в настроението й и прескочи темата.
— По дяволите тези пачки, стига съм ви занимавал. Не са мои или ваши… Уморих се… — Той наклони глава, усмихна се тъжно и рече: — Пак не съм спал цяло денонощие. Алевтина, и вие имате изморен вид. Искате ли да ви изпратя до вкъщи и също да отида да почивам? Ще закарам колата на собственичката, ще се кача на служебната волга и ще отида у някой приятел. Лошото е, че и вкъщи не мога да отида! Представяте ли си? — Той се засмя. — Съседите ще ме пребият с ютиите си заради безсънната нощ и изпочупените прозорци. Такава ми ти ситуация… Не искате ли? Е, ваша работа.
Той стана, леко се протегна като много изморен човек, погледна съчувствено Кисота, която явно не можеше да дойде на себе си от това негово странно домашно и приятелско обръщение: „Алевтина“, и рече сякаш на себе си:
— Изобщо не дойдох за ключовете. Можеше да ги вземе всеки оперативен работник. Исках да ви питам за нещо, но се колебая. Да не би да си помислите, че нещо ви провокирам…
— А вие направо питайте, без да провокирате. Ако искам, ще отговоря.
— Трябва ми истината, разбирате ли? А тя е някъде съвсем наблизо. Можете да помогнете. Няма да настоявам. Просто ще изгубя повече време. Малко остава за нормален живот. Това е всичко… Вижте какво, имам разумно предложение. Не съм ял цяло денонощие, главата ми вече не приема — не предава. Както знам, снощи сте пили само шампанско, а в големи дози то е опасно. Къс печено месо няма да навреди нито на вас, нито на мен. А ако това е предшествано от чаша коняк?… Не, вече пих днес коняк. В Интерпол, при Витя Милников. Какво да правя? А исках да ви кажа нещо, от което ще ахнете…
— Какво ви отвя чак в Интерпол, простете за думата? — Кисота попита с неизвестно откъде появила се ирония. Това е от недоверие, съобрази Турецки и реши малко да я притисне.
— Ами… По каталога на Константиниди, покойния, както знаете, Бай сигурно ви е казал, съставихме опис на изчезналите картини. Надявам се в най-близко време да получим сведения за съдбата им: къде са, на кого са продадени и от кого. Кога, естествено. Тогава ще настъпим някои хора по опашката. Но главното е друго. Намерихме убиеца.
Кисота го погледна с такава молба, че на Турецки му стана някак неудобно. Той отрицателно поклати глава.
— Не, друг. Сигурно имахте предвид Богданов?
И Кисота отново пламна като неопитна девица. Да не повярваш!
— Тоя там убива стареца, по-точно счупва шийните му прешлени; взривява нещастната ми жигула, с надеждата, че ще съм на кормилото; подлага под входната ми врата бомба; най-сетне кани се да взриви с не по-малко мощен заряд Лариса Георгиевна Богданова, която ние буквално изтръгнахме от лапите на смъртта — мъжът й я продава на банда арменци, а те, петнайсет на брой, я изнасилват и се канят да я изкарат в багажника на една кола, за да я удавят, понеже не са получили откупа. Всички тези престъпления са извършени от един човек, с аверите му, естествено. Познайте кой! Знаете се.