— Лъжете! — с леден глас каза Кисота.
— Близо сте до истината, но не мислите за същия човек. Убиецът не се казва Виталий, а Андрюша. Андрей Беленки, шофьорът и телохранителят на вашия приятел. Рецидивист. Два пъти съден за убийство. Е?
Кисота шумно пое въздух и омекна на стола.
— Обади ли ви се в петък Бай, когато Вадим тръгна от тях за вашето министерство? — рязко попита Турецки.
Кисота кимна.
— Какво искаше от вас?
— Да задържа Вадим в Москва… за около два дена.
— Ето това ми трябваше, благодаря. Бай е разчитал да хвърли вината за убийството върху Вадим. Той е ходил у стареца и е оставил следи. А убиецът дори е спрял часовника в кабинета на покойника, за да зафиксира времето на убийството. Именно тогава, когато там се намира Богданов. Така, драга, такива ми ти работи. Е, какво? Няма ли да отидем да ядем печено месо? Жалко, можехме да си правим приятна компания.
Турецки сложи дланта си върху рамото й, стисна го лекичко и тръгна към вратата. Хвана дръжката и се обърна:
— Мисля, че това, което сега ви разказах, е по-добре да не го знаехте. И засега не казвайте на никого. Така е по-безопасно за вас, Алевтина Филимоновна. Съветвам ви: вземете си отпуск и вървете някъде на почивка. За месец. Докато не разследваме делото до дъно. Е, сбогом.
Турецки си замина, а Кисота все седеше на стола като кукла от памук и нищо не съобразяваше. После се надигна, погледна към вратата и се наруга. Трябваше да зареже всичко, да настигне този мъж и да го накара да отиде с нея да ядат шишчета. Късно, той си замина.
Тогава тя си наля още малко коняк, изпи го, запуши и най-накрая почувства непонятна прозрачна пустота в цялото си тяло и около себе си, помисли, че би могла да даде глупавия си живот само и само да я галят ето такива ухаещи на мъж ръце. „Ех, Алка, кривна твоят живот. А по този път не ходят принцове…“
50.
От трите си въпроса Турецки получи отговор на два: на кого е отворил вратата Константиниди и защо така фалшиво страда Бай за изгубения си милион. На третия — какво е имало в куфара на Богданов и защо Кисота сама хуква да го изпраща на летището — има отговор, но не изчерпателен. Виж как се сепна тя, когато стана дума за милиона! Вадим сигурно е носел нещо със себе си — може да са били парите за Дега, може да са и седемте платна на Кандински, Малевич, Шагал. Ако отпечатъците в кухнята се окажат неговите. Но това ще каже експертизата. И то още днес.
Ако не се появят никакви нови обстоятелства, следствието за умишленото убийство на Константиниди от користни подбуди може формално да приключи във връзка със смъртта на убиеца. Но не всички обстоятелства са ясни, уви. Значи е раничко да приключват следствието.
А пък за откраднатите картини — има още много неизвестни по този факт. Не е ясно кога и къде ще излязат наяве. Разследването може да продължи с месеци.
Още един епизод от това следствие по член 117-и и 126-и: незаконното лишаване от свобода и изнасилването на Лариса Богданова. Естествено, ще има проблеми на съдебния процес, когато цялата тази паплач започне в хор да се отказва от предишните си показания, за да спаси Ованесов. Турецки си представяше колко още ще трябва да изтърпи бедната Лариса Георгиевна. Особено ако у адвоката на Ованесов липсват дори първоначални наченки на човешка порядъчност и се стреми изключително към големия доларов хонорар.
Открито е оръжие. Съшата ситуация. Сигурно ще се намери „спасител“, който срещу голямо възнаграждение ще започне да твърди в съда, че уважаемият чичо Гурам решително няма никакво отношение към тези сандъци. Всичко ще стоварят например на покойния Гоги. Или на някое от „момчетата“. На братята Гарибян ще лепнат отвличането на жената на Богданов, а Ашот ще получи най-голямото наказание. За да не подвежда друг път чичо си. Или ще го очистят още преди процеса.
Убийството във Фрязино. Доказателствата сочат: това е дело на Погосов. А той къде е? Може би някъде в Карабах. Или в Ереван.
И какво? Финита ла комедия?
Не, остават още Бай и неговите „картинки“ от колекцията на Константиниди. Остава папката от Ермитажа. С други думи, засега остава непознатата биография на стария колекционер, избрал си след войната такова хоби. Много опасно хоби. Защото, заквасено с кръв, то и свършва с кръв.
Ето с такива мисли Турецки се яви в МУР, право в кабинета на Романова. Но тя не беше там. Та сега е обедна почивка! Саша съвсем забрави, че всеки нормален човек трябва да се храни. По-рано ходеха отсреща, в ресторант-градина „Ермитаж“, но сега частниците доведоха нещата до такова положение, че там не е по джоба на обикновения човек. Започнаха да ходят в кафенето на „Петровка“, също частно, но поне по-щадящо. Новият директор, по-точно собственикът, Саид Ахмеджанов — или татарин, или азербайджанец, — постъпи разумно. Предостави заведението си на МУР в обедните часове и не сбърка. Обедите тук са доста вкусни и не са разорителни за милиционерския джоб, но и самият Саид има сигурен покрив над главата си: не се страхува от рекетьорите. А никого не интересува как и с какво храни в останалото време московчани и гостите на столицата.