Турецки тръгна за кафенето и не съжали. Там видя всички, които му трябваха, включително и Романова.
Като го забеляза, тя му махна с ръка: сядай. На отделна маса, в ъгъла, бе цялата му група от трима следователи и Грязнов. Те хапваха пирожки с месо и ги прокарваха със силен ароматен бульон. Саша ги поздрави и седна срещу Романова.
— Сядай, Саша, откога не си ял нормално. Вземи бульон, пирожки. Браво на Саид, готви и вкусно, и евтино. После ще разказваш.
Турецки почувства, че е зверски гладен. Затова поръча на чернокосия келнер по две порции от първото и от второто. И люта салата по азербайджански. Дори не точно салата, а смес от огромно количество плодове и зеленчуци — зеле, ябълки, патладжани, цвекло, чушки, краставици, моркови, лук, чесън, домати и маса разнообразни треви. Блюдото се нарича хяфтябеджар. И всичко е мариновано. В горещината, към горещите пирожки, плувнали в мазнина, към бульона — по-хубаво не може да се измисли.
Романова помръдна нос: я виж ти! После, когато донесоха поръчката и Саша започна да се храни, подхвърли уж между другото:
— Не намерихме никой, който да е свързан с изготвянето на бомбите.
Турецки поклати глава.
— Той не ги е правил тук.
— Нали ходихте с Никита във Фрязино да тарашите?
— Точно там трябва да се търси.
— Добре, яж, не се отплесвай, а аз ще тръгвам. Благодаря, Саид. — Тя кимна на дебелия човек с кавказко-азиатска външност, застанал на мокрия бар.
Той се поклони с достойнство.
Щом Романова излезе, Грязнов си взе чашата с портокалов сок и веднага се премести при Турецки.
— Взех я, дадох ключовете, сега обядвам — докладва Турецки, без да дочака въпросите.
— Научи ли?
— Аха.
— Хайде яж. Няма да ти преча. — Но като сръбна от сока, продължи: — Експертът излезе със заключение. Стъпките от обувките, които ни интересуват, принадлежат на гащите. Тоест на Богданов. А какво е правил в кухнята?
Турецки така погледна Слава, че той се задави със сока.
— Ти от коя страна се катери до надстройката? От коридора или от кухнята?
— От кухнята е по-удобно.
— Правилно. Той бързо е разбрал същото.
— Кога?
— Ще ме оставиш ли да си доям?
— Толкова си поръчал, че никога няма да свършиш…
— Знаеш ли как наричат такива рижи като теб?
— Извинявай.
Саша отмести едната чиния и взе следващата. Но преди да започне новата порция с пирожки, каза:
— Не може да са били там по едно и също време. Богданов и Беленки. Защото ти си засякъл втория на вилата на Бай. На пода, където е строшено пенснето, има следи от обувката на Богданов. Значи е бил в апартамента, но по-късно, след като сте го изпуснали с Володка. Към шест часа. Старецът вече е бил мъртъв, и пенснето му се е търкаляло на пода. При жив собственик мястото му е на носа, нали? Ако извика милиция, значи веднага да падне подозрението върху него. А той си е точил зъбите за чужбина. Знаел е къде са Шагалите, Лариса сама си спомни, че е знаел, че са скрити между боклуците, нали я чу. Ще добавя от току-що постъпилите сведения. Бай е помолил Кисота с всички сили да забави Богданов в Москва поне с два дена. Защо? За да бъде намерен трупът и да хванат Вадим, така да се каже, с вещественото доказателство. Но все едно, трябва да го търсиш. Край. Нито дума повече. Храносмилай и моите думи.
Съвещанието в кабинета на Романова бе пределно кратко. Обобщиха резултатите от двата работни дни, изслушаха съображенията на Турецки и приеха план за по-нататъшните действия.
Всички арестувани по делото на Ованесов бяха разпитани, всички, освен Ованесов признаваха вината си. Той започна да отрича и искаше среща с адвокат. Ще почака, не е господар. Всички можеха да получат обвинение за групово изнасилване и незаконно лишаване от свобода. На някои предстоеше да се добави и опита за убийство на Лариса Богданова. Но по член 218/1 (незаконно съхраняване на оръжие) трябваше да се търси източникът на огнестрелното оръжие и боеприпасите. И Романова предложи на Зименков да отиде за целта в Ижевск.