Така в шеги и подигравки се качиха в колата на Грязнов и поеха към „Фрунзенска крайбрежна“.
— А Никита го наказаха умните му началници. Знаеш ли за какво? Че наредил да поправят безплатно колата на Володя. Превишаване или злоупотреба със служебното положение. Какви мекотели! А Шура успяла все пак да стигне до заместник-министъра заради стрелбата и за трупа. Той се принудил да прекрати делото. Но благодарение изключително на виковете й. Нали знаеш, тя умее… Като не е едно, ще се хванат за друго. И момчетата го подкрепили. А Володя вчера привечер си прибра колата… Знаеш ли колко струва сега един ремонт? От два до три милиона рубли. Как ти се струва?
— И си мисли бандит ли ще гониш, или ще жалиш колата си… А кой ще я пожали, милата. И моята спи спокоен сън… Какво ти спане? Вечен сън. Сега ще погледнем, казват, че на мястото на взрива се образувало езеро, ще развъждаме каракуди… Все някаква полза… Знаеш ли, по-добре не влизай в двора. — Саша спря Грязнов. — Кой знае какви са обстоятелствата там?
— Е, е! — злорадо се подсмихна Грязнов. — Вижте колко сме храбри. — Но предвидливо паркира до бордюра на алеята.
Пръв срещнаха в двора адаша на Турецки, съседа от третия етаж. Като видя Саша жив и невредим, той изпълзя от москвича си, разпери измацаните си ръце и тръгна към него.
— Здравей, Саша! — екна дворът. — Не, не се бой, няма да те пипам! — заливаше се от смях младежът. — Сега ще живееш дълго! Бяхме те… Щяхме да ти правим помен, а един важен мильо вика, жив е вашият съсед. В командировка е, на задача… Пък някакъв тип се качил в колата ти и… Ама как гръмна! Ела да видиш, ще ти покажа!
Гледката не беше от приятните. Обикновено Саша паркираше в сянката на два бухлати храста люляк. Така се случи, че никой не претендираше за мястото му. Храстите сякаш отделяха жигулито му от останалите коли. И това ги спасило. Нямаше вече храсти, стърчаха някакви обгорели колове край обгорялото черно място. Имаше малка яма, поясни съседът, но ченгетата я затрупаха, не било хубаво, точно пред входа като гроб. То наистина се получи като гроб на някакъв непознат скитник, от когото нищо човешко не било останало. Стъклата край стената на кооперацията и парчетата дърво говореха, че взривната вълна е минала по цялата задна фасада. Съседът обясняваше с желание на Турецки, че в тяхната ремонтна служба звънили някъде отгоре, тук дошли всякакви общински началници и казали така: ремонтирайте значи сами, слагайте рамки и стъкла за своя сметка, и елате с квитанциите да ви осребрим разходите. Но кога се е случвало да ти осребрят нещо? Турецки се постара да го убеди, че няма да има измама, щом е под висок контрол. Но съседът продължаваше да се съмнява, макар че какво му е на него? Неговите прозорци не гледат към двора.
— Какво ще правим? Да отида до будката? — с готовност предложи услугите си младежът. — Трябва да полеем, все пак от оня свят се връщаш, дето има едно дума!
Турецки се досети, че май вкъщи има водка. Сега ще се преоблече, защото пак трябва да заминава…
— Къде ще ходиш? — попита любопитният съсед.
Той мълчаливо повдигна якето си и потупа кобура на пистолета. Адашът направи умна физиономия и показа с длан, че всичко му е ясно без думи.
— Приготви стъкларията — рече Турецки, — ще дойда, ще полеем двамата с теб, а той не бива — и посочи Грязнов. — Зад кормилото е.
— Не знаех, че си в такива отношения! — усмихна се Слава, когато се качиха в асансьора.
— Не може иначе, старче. Закон на общежитието. Иначе никакво уважение. Довечера ще разказва на всички в двора как ме е изпращал на фронтовата линия за борба с престъпността, мафията и корупцията. Разбираш ли? В такъв дух ще говори. А тук е чисто.
— Естествено, всичко са взели със себе си, дори мръсната кофа — забеляза Грязнов. А когато Саша отвори вратата, добави: — И лампите ти изгасили. Щяха да светят две денонощия. Не можеш се наплати…
Най-напред Саша си взе душ. После облече чисти дрехи, нахлузи някога разкошния костюм, а сега просто напълно приличен, купен по време на командировка в Съединените щати. Допълни „портрета“ си с връзка и започна да сгъва в удобната чанта бельо, ризи, които щяха да му трябват за командировката — не отива в Горно Нанадолнище, а в Питер! Като че ли това е всичко. А, водката. Беше някъде тук. И понеже Турецки обичаше да пие бира, когато е сам, може да е останала. Да, останала е. Огледа се и не видя нищо за мезе, освен суровите пилешки бутчета и също такива сурови яйца, взе бутилката, две яйца и покани Грязнов да го последва.