Съседът Сашка бе постлал върху багажника на москвича си вестник, извади от жабката водна чаша и двамата с Турецки поляха завръщането на Александър Борисович в родния дом. Грязнов се подсмихваше отстрани. Тостът за дълъг живот замезиха с яйцата — изпиха ги на един дъх. Нямаха само сол.
След пийването запалиха, поговориха колко е тленно всичко живо и Турецки тръгна с Грязнов, като остави на съседа половин бутилка водка, за да почерпи и другите.
— Напразно бърчиш нос, братко — каза солидно Турецки. — Точно това е народът, който ние защитаваме и който ще ни възнагради според заслугите.
— С твоите съседи по неволя ставаш философ — съгласи се Грязнов. — От кого ще започнем? — попита в колата.
— В какъв смисъл?
— В смисъл накъде да карам. Да ти напомня ли телефона?
Турецки го огледа от краката до главата, заради което се наложи да мърда главата си, и заяви:
— Правилно казват всички: съблазнител, нагъл човек, нехранимайко, негодник и на това отгоре — рижав. И защо съм влюбен толкова в теб?! Да не мислиш, че съм запомнил телефона? Залисах го, вярно. Но да го помня? Казвай цифрите…
Саша извади от жабката слушалката, измъкна антената и под диктовка на Грязнов избра номера.
— Ало?
— Саша! — почти изписка Карина. — Господи, нима си ти?
— Чуй, скъпа. — Той малко се озадачи. — Искаме да наминем със Слава към теб по работа. Имаш ли нещо против?
— О, ще бъда щастлива! — Тя знаеше, че това „по работа“ няма да завърши просто така. — А Нинка?
— Въпросът е много съществен. Давам слушалката на Слава. Хайде, оправяй се нататък. — Той подаде слушалката на Грязнов.
— Какъв е въпросът? — попита Слава. — Само обясни какво да вземе… Всичко е наред.
Той прибра антената, пусна слушалката в жабката и колата тръгна.
— Е? — попита Турецки.
— Какво, е? Ще се обади на Нинка, и тя ще дойде. В края на краищата да не сме Рокфелерови, че всеки път да правим приеми за неизвестно кого… Нека веднъж се постарае и госпожата. А аз ще бъда гостенин и няма да мия чинии.
— Заслужава да се помисли!
— Разбира се! Но защо трябва да тичам подир една жена, която не е влюбена в мен, а в теб? Забележи, не от вчера.
Саша тъжно поклати глава и изведнъж се сепна:
— Правилно си взех костюма. Не съм младоженец, но все пак…
Вторник, 18 юли, вечерта
51.
— Здравей — каза той и подаде на домакинята розата, която купи от улица „Маяковски“ за петнайсет хиляди. Днешният обед при Саид струваше почти толкова. А розата беше красива, толкова червена, почти черна.
Естествено, домакинята ахна от възторг. Беше по къси шорти, опънати върху прекрасното й дупе, Грязнов я шляпна лекичко приятелски по това дупе, и предизвика укорителния поглед на Турецки. Карина носеше една въздушна блузка-тениска, която съвременните дами наричат „боди“. Едва се държеше върху нея, живееше в движението на въздуха, което се образуваше от постоянното местене на Карина из безкрайното й жилище.
— Почакай де! — възкликна отчаяно Саша, като видя как тя току-що влезе в една стая и веднага изскочи от друга. — Не съм казал още всичко!
— Слушам те! — се чуваше от трета стая, от другата страна на големия хол.
— Но аз не те виждам!
— Идвам — извика Карина и излезе от кухнята, тоест зад гърба му. Той само можа да врътне глава от учудване.
— Чуй ме най-после!
— Слушам. — Тя покорно сведе очи. — Олеле, още не съм се преоблякла! Господи, как изглеждам! — И щеше да изчезне. Но Турецки успя да я хване за ръката.
— Дойдох, за да си върша работата…
— Аз пък си помислих… — щеше да се заинати Карина.
— За това после. Да поговорим. — Видя, че Карина кимна с готовност. — Хайде да вземем лист хартия, да седнем на масата и да напишем всичко за отмъкнатите ти картини.
— Аз съм ги отписала!
— Трябват ми. Служебно ми трябват. Разбираш ли? Названия, художници, какво е било нарисувано, кога са рисувани и какви са размерите на картините. Може да ги намерят и тогава ще знаем кой и на кого ги е продал. Важно е. Това е криминална история.
— Да, че после оня Бай да ми откъсне главата заедно със своя бандит? — без страх, а по-скоро с ирония изрече Карина. — Омръзнах ли ти вече?