— Така, мадам, с вас всичко е ясно — въздъхна Турецки. — Но когато завършим този тежък труд, ще те помоля за политическо убежище за една нощ. Защото още утре си обирам крушите и отивам в Питер…
Карина обидено нацупи устни, помисли и кимна.
— Ако едното не може без другото, аз съм съгласна. А сега ме остави, трябва да се оправя. Нали имаме гости. — Тя посочи с пръст Слава.
— Може да не се чорапогащиш, тези дрехи повече ти отиват — усмихна се Грязнов.
— Сега ще дойде Нинка и ще те издам. Вървете да си миете ръцете.
В огромната баня, където цялото семейство можеше не да се къпе, а да живее, Турецки видя натопен огромен букет кремави рози.
И му стана тъжно: какво прави тук с едничката си роза! Във ваната киснеше цялата му месечна заплата.
Грязнов проследи погледа му, разбра причината за тъгата в очите на приятеля си и го потупа по рамото:
— Не унивай, Саша. Тя много обича цветята. И сама си ги купува. Нинка казва, че това е единственият й каприз.
— Така ли? — Турецки погледна със съмнение. — Ами през зимата?
— Питай за по-прости неща…
В антрето силно се звънеше.
— Ето я и Нина — досети се Грязнов. — Стига си гледал цветната леха, направи ми място. Симпатична ваничка, нали? Още не си видял целия апартамент. Когато дойдох за първи път тук, разбрах, че нормалните хора не бива да живеят така. Другояче са ни учили.
На голямата кръгла маса блестяха кристал и сребро. В средата имаше висока ваза с тясно гърло с единствената роза, донесена от Турецки. Както се изрази Грязнов, това изглежда даже много — и потърка длани в очакване на приятната вечеря. Но Саша го охлади: първо работата. Ако иска, Грязнов може да помогне.
Но се втурна Нинка, млясна Турецки по бузата и се притисна до гърдите на Грязнов. Саша изведнъж си спомни, че заради Карининото кокетство не успя да й целуне поне ръката. Нищо, сега ще поправим положението, реши той и тръгна да търси Карина.
В апартамента имаше общо пет стаи, но изглеждаха повече, защото като минаваше от една в друга, непременно се озоваваше в хола. Така не запомни нищо, забеляза само една с много детски играчки и друга, много просторна, с огромно легло. Намери домакинята в кухнята, а тази стая също не отстъпваше по размери на никоя друга.
— Кариша, чуй — започна той с неприкрит ужас, като улови ръката й и целуна дланта й, — това е някакъв кошмар! Това не се среща и в лош сън! Как ли се разтребва! Колко прах! Майчице! Сигурно имаш цял щат слуги?
— Не, една мила женица ми помага, разбира се, но винаги чистя сама.
— Никога не съм си представял, че имаш такива таланти!
— Много работи не знаеш — отвърна тя. — Пусни ми ръката, сега ще повикам Нинка да се оправя с месото, а ние да пишем каквото ти трябва. — И изчезна.
Турецки я намери в една от стаите, там до прозореца имаше писалище. Приготвяше лист и писалка, после премести два стола.
— Това е ученическата стая — поясни тя. — Сядай и питай.
Превъзходната зрителна памет на Карина за втори път впечатли Турецки, беше се приготвила за дълъг и досаден разговор. Не можа да каже нито датата, когато са нарисувани, нито точните размери, но показваше с ръце и Саша разбираше, че може да й вярва. Затова пък назоваваше до най-малките подробности художниците, заглавията и сюжетите. Картините не бяха много, само десет, но тя ги помнеше добре. На въпроса как го е постигнала, отвърна просто:
— Знаеш ли, много ми харесваха. Такива прости и живи. Не ги обичам тия гър-гър! — тя показа как се танцува рок, но Саша разбра какво има предвид и се засмя — така картинно представи произведенията на някои авангардисти.
Представи ги красиво, гъвкаво, така че ти се иска да грабнеш самата Карина в ръце.
— Сашенка — изведнъж се примоли тя, — може ли да се преоблека? Вие, момчета, изглеждате окей, а пък аз все едно се връщам от плажа.
— Не преживявай, най-хубавият ти костюм си самата ти. Аз ще си махна сакото. И връзката. Не обръщай внимание на Нинка. Тя е на гости, а не ти. Не разваляй впечатлението. За първи път те виждам такава и много ми харесваш. Хайде да свършваме. Утре сутринта ще предам списъка където трябва. Сега със Слава ще ви разкажем за твоите оскърбители. Ще ахнете!
Накрая формалностите свършиха и четиримата поеха към масата. Е, Карина не можеше да се мери по кулинарни способности с Нинка. Ако едната печелеше с изобретателността си, другата го постигаше с обема. На масата доминираха две огромни блюда: върху едното имаше цял куп с най-различни пресни зеленчуци и подправки, а на второто — цвърчащи пържоли. Ако първото блюдо бе гарнирано с парченца лед, под второто аленееше горелка. А самите пържоли — зачервени, с хрупкава припържена коричка — имаха толкова мечтани размери, че не ти се обръща езикът да ги наречеш телешки пържоли. Можеха да бъдат наречени почтително стек. Саша забеляза, че Карина не уважава много разнообразието, на каквото бе особено щедра Нинка. На масата имаше и две сребърни купички — едната с черен хайвер, а другата с червен и кубче краве масло, също гарнирано с лед. Това бе цялата храна.