Всички се обърнаха към нея и забелязаха как изведнъж пребледня.
— Ох! — замаха с ръце тя. — Не ме гледайте де… Стана ми страшно… Не знам защо. Предчувствие. И сърцето ме боли от снощи.
— Значи един на един — мъдро отбеляза Слава. И като се стараеше да подчертае смешната страна, разказа как одеве двамата отишли у Турецки, какво намерили там и защо Саша се е срещал с народа.
Но колкото и да се стараеше да ги разсмее, над масата увисна тягостно мълчание.
— Какво ви стана наистина! — Турецки щеше да се възмути. — Какво е това събитие? Ще помисли човек, че е станало нещо необикновено. Живот като живот. Винаги е било така: ние преследваме и нас ни преследват. Сякаш не знаете! Наливай, Слава, хайде, докато сме живи и можем, да пием за здравето на такива красиви жени!
— Трябва да се каже: тези, а не такива — възрази Нина. — Може да е пълно с такива, макар доста да се съмнявам. А тези ще намерите друг път!
— Поправката се приема — съгласи се Турецки и почувства, че клепачите му натежават. Прииска му се тишина и да си протегне краката.
Внимателната Карина за миг забеляза състоянието му, стана от масата и попита кой иска чай, кафе, сладолед, сок?
Грязнов каза, че предпочита, естествено, водката, стига да има компания, а Саша да ходи да спи, ако разреши домакинята. Нина не подкрепи Слава, каза, че ако иска да се напие, то си е негова лична работа, но помоли да не я забърква в игрите си. Гледай ти каква мърморана, рече Турецки, предвкусвайки сладкия сън.
Карина го заведе в спалнята си, отметна тежката кувертюра и му позволи да си избере колкото иска и от които иска възглавници, наоколо има доста. Турецки я хвана под плешките, леко я повдигна, прегърна я и я целуна по дръпнатите устни. Сложи я на пода и я погледна усмихнато. Но тя пошепна: „Спи!“ и многообещаващо повъртя пред носа му длани. После врътна дупето си, обуто с шорти, и избяга. А след минута той спеше дълбоко…
Събуди се от шума на кола, така му се стори. Но беше доста тихо. Какво го събуди? Отдалеч идеха тихи гласове, сдържан смях. Боботеше Грязнов, смехът на Нина се разливаше като сребро. Карина не се чуваше. Той се огледа и неочаквано дори трепна, като я откри до себе си. Е, не точно до него, но на същото легло. Лежеше малко настрани и го гледаше с големите си черни блестящи очи, не мигаше. Като котка преди скок.
И тя щеше да скочи, ако той не я хвана. Щяха да си чукнат челата, претърколиха се един през друг, прегърнаха се силно и притихнаха. Карина шепнеше нещо в ухото му, простенвайки, докато той не я пое с устните си. Целувката беше дълга-предълга. До пълна изнемога. Останаха без въздух, иначе…
— Ай, защо си облечена? — учуди се Саша, като усети с ръка шортите.
— Само полегнах да погледам как спиш… За да спиш и да не се отклоняваш с глупости.
— Какви глупости са това? Къде са гостите?
— Разтворих им най-големия диван, минах преди един час — целуваха се, а сега хихикат… Поолекна ли ти? Знаеш ли колко е часът? Минава дванайсет. Ти заспа в десет, като децата…
— Не съм спал толкова време, после… пийнах малко. И ме свали. Но сега!
— Чакай, Сашенка, нека аз да те милвам и целувам. А ти лежи и идвай на себе си. Няма да ти преча, лежи, почивай. — Тя говореше с все по-нисък глас, сякаш мяукаше, внимателно го милваше с ръчица по гърдите, по корема, пръстите й напипаха стар белег.
— Какво е това? — попита тревожно тя.
— От нож — усмихна се той. — Стара работа.
— Господи, бива ли така! — И го целуна по-нагоре към лакътя и пак усети с устни друг белег. — А това какво е? — вече уплашено ококори очи.
— Това е от куршум! — прошепна на пресекулки, като се сдържаше да не прихне с цяло гърло и да не я обиди. — Бандитски куршум, разбираш ли? Не лъжа, ей богу. Питай Грязнов, той ще потвърди.
— А тогава защо трепериш? — недоверчиво полюбопитства тя.
— Ама честно ли искаш? За да не прихна и да не събудя всички твои съседи. Имам още, да ти покажа ли? — Вече едва се удържаше да не избухне в смях.
— Няма нужда. — Карина впи в него устни. — Не възприемам повече. Защо не съм ги виждала преди?
— Защото преди те интересуваха мъжките ми достойнства, а сега, както виждам, бойната ми биография.