Грачов се обърна, погледна кръглия електрически часовник над фасадата на клиниката и въздъхна:
— Извинете, времето за свиждания отдавна свърши. Време е за процедури, макар че… за отсечена глава цяр няма. Но ще отида. Много здраве на Перфилев. Благодаря ви, че ми припомнихте хубавите дни. Ще се радвам, ако съм ви помогнал… А нашия грък, излиза… Както се казва, всекиму според заслугите. Бог вижда всичко. Сбогом…
Той пое бавно към зданието и сякаш почувства с гърба си напрегнатия поглед на Турецки. Изведнъж се обърна и го повика с пръст:
— Ако е възможно… Когато вземете да връщате тези рисунки в Ермитажа, намекнете на Иван да ги снима, ако не го затруднява, искам да ги погледна поне веднъж преди смъртта. Ако успея, разбира се. — Той се усмихна широко и си замина.