Слава пак подскочи нервно и се запъти да надникне какво става в кухнята.
— Още няколко битови детайла. — Той застана на прага. — Акимов, беше с нас, забелязал в залата момичето, опитало се да инжектира стрихнин. И веднага написа бележка на съдията. Той я прочете и му кимна. А после, по време на почивката, извика Володя и отговори, че е разговарял по този повод с дежурния лекар, с оная бабичка. Тя заявила, че не е имало никакъв стрихнин, просто на Акимов и на нея им се сторило — била сънена и от страх. Схващаш ли? На Володя да му се стори! Да вървят всички по дяволите! Нямам нерви… Да, а единственият от арестуваните, който заяви, че Лариса била „постъпила“ при тях, след като я изнасилил чичо Гурам, кой знае защо почина. Оказа се, че имал вроден порок на сърцето. Този бик! Чисто работят мерзавците. Добре, отивам да видя какво става с нашите дами и кога можем да каним госта на масата. А ти почивай.
Турецки стана, тръгна из стаята. Взе си цигара, запуши. Макар и накратко, Слава успя да му предаде нагледно атмосферата в съдебната зала. Саша видя с очите си всички действащи лица, дори различните изражения на физиономиите им…
— Е? — Грязнов се върна след няколко минути. — Как се чувстваш сега? Почина ли си от беседата с народа? Там — той посочи с палец зад гърба си — другият народ вече се интересува от теб.
— Отдавна си починах. А какво още искаше да ми разкажеш?
— Да завърша нашата история. Преди повече от седмица или в началото на тази, не си спомням… Всичко ми се обърка в главата. Звъни ми Лариса, моли спешно да отида при нея. Учудих се, но отидох. Да, между другото, след като се върнах от Унгария, й предадох с две думи същността на разпита на Богданов. Влизам, няма никаква охрана, самата тя отключи. Питам какво има, защо ме вика, къде е охраната? Вече няма нужда, казва. Защото заминавам и апартаментът на „Комсомолски“ е продаден. На кого? Тъкмо за това ще стане дума. Обадил се Гурам, скоро след процеса било. Както ми каза, настойчиво я молил да не затваря телефона и да го изслуша. Настоявал, че тя нямала вече нужда от охрана. Той се бил разпоредил косъм да не падне от главата й. Можело да не се страхува от ничие отмъщение. Напротив, предложил й да се срещнат, за да й обясни лично колко я харесва и какво безумно впечатление му е направила. А всичко било един кошмар, умопомрачение! Той цял живот щял да се упреква за неприятностите и бедите, които причинил на такава прекрасна и забележителна жена. Изобщо, активно я убеждавал да му стане любовница, държанка. Каквото поискала, колкото пари искала — всичко щял да сложи в краката й. Както можеш да се досетиш, тя обяснила на този негодник, че не желае дори да диша един въздух с него. И затворила телефона. Така ми предаде… След някой друг ден пак се позвънило. Някакъв глас с кавказко произношение започнал да обяснява на Лариса, че не бивало да разговаря по този начин с чичо Гурам. Ако той бил заповядал да не я закачат, това нищо не значело. Ако сега не я закачали, но после можело здравата да си изпати. Започнал шантаж. Целта била следната, изяснил я самият Гурам. Изведнъж й заявил, че минавал един ден наблизо и решил да огледа бившия й апартамент на „Комсомолски“. Напълно го устройвал. Представи си! Сам отключил, огледал и останал много доволен. Понеже не се очаквало Вадим да се върне, а тя нямала нужда от две жилища, предложил й да му продаде това. Всички документи били подготвени и оформени, оставало само тя да подпише, нищо повече. Кога да дойдел, за да й донесял парите и да подпишели книжата за собственост? Станало й страшно. Но за всеки случай се поинтересувала за колко е оценил жилището й. Колко искаш? — попитал пък той. И тя изтърсила: сто милиона! Рубли, уточнил той, нали не долари? Може рубли. Добре, съгласил се той, можел да ги донеса утре по обяд. Искал да бъде сигурен, че ще я намери вкъщи. Можеш ли да си представиш, пристигнал и донесъл спестовна книжка със сто милиона! На нейно име. Тя се обадила в банката, проверила, потвърдили, че парите са внесени. Какво й оставало да прави? Подписала за продажбата. Охраната била там, не сваляла очи от него. Затова Гурам бил съвсем коректен, както тя каза. Никак не приличал на убиец.