Старецът се усмихна на себе си: хубаво натрих носа на зетчето. Много е възможно и той да е някъде наблизо с този арменец. Нищо, нека слуша какво мисли за него тъст му. Пък и неговата съпруга отдавна трябваше да проумее, че достойнствата на сериозния човек, който може да издържа семейство, не се измерват с дължината на половия член.
— Извинете, но засега не ви разбрах добре: за каква сума по-точно говорим? — попита старецът, играейки на вежливост. — Както разбирате, изобщо не ме интересува мерцедесът, с който сте отмъкнали дъщеря ми.
Константиниди почувства, че онзи отсреща се шокира малко от трезвите му реакции.
— Понеже сте достатъчно информиран, улеснявате задачата ми — рече похитителят, а Георгий Георгиевич се усмихна: чуй го как говори, сигурно е чел книжки. — Цялата сделка ще ви струва само един милион долара, уважаеми. Смятаме, че това е напълно достойна цена за живота и здравето на скъпата ви дъщеря.
— А това последното е моята основна грижа — също така вежливо отговори Константиниди. — Мога ли да поговоря с нея, за да се убедя, че не ме заблуждавате?
— За съжаление… — похитителят направи малка пауза, но бързо продължи: — Разбирате ли, уважаеми Георгий Георгиевич, в момента не се обаждам от мястото, където се намира Лариса Георгиевна, от съображения за нашата сигурност. Но твърдо обещавам да ви предоставя тази възможност.
— От къде на къде съм длъжен да ви вярвам? Да не сте католикос? Или неговият роден брат? Тогава вашият занаят не ви подхожда. В него няма святост.
— Георгий Георгиевич — похитителят започна да обяснява търпеливо, като на малко дете, — доколкото ни е известно, вие сте умен и достоен човек. Защо не допускате подобно нещо и за другите?
— Много интересна постановка на въпроса! — Константиниди почти се възхити. — Не аз, а вие ми откраднахте дъщерята! Не аз, а вие искате за нейния живот един милион долара. Тогава като равни ли говорим?
— Не бих искал да дискутирам, но, уважаеми Георгий Георгиевич, знаете, че всяко нещо си има структура. А в структурата, която сега представлявам, не заемам главен пост. Има хора, които вземат решения, има изпълнители. В дадения случай аз съм изпълнител. Но това съвсем не означава, че съм нечестен човек. Просто такава ми е работата и за нея получавам сума, която всички наричат заплата. Затова се старая всичко да изпълнявам честно. Ние гледаме да не създаваме неприятности на хората, ако не се налага.
— Искате да кажете, че сте от ордена на спасителите на човечеството? Така ли да ви разбирам?
— Георгий Георгиевич, сигурно нарочно подхващате тази дискусия. Няма нужда. Лично аз не се съмнявам, че честно сте изкарали милионите си. Някой не ви вярва, но аз вярвам. Защо тогава заради спокойствието на собствената ви дъщеря да не поделите малка част от състоянието си. Ако искате, мога да повторя. С нашите клиенти стават нещастия само когато те искат това, например не се съгласяват с предложенията ни, намесват в работата ни държавните органи — милицията, славните чекисти и така нататък. Но обикновено се разделяме приятелски и никой няма претенции към никого. Но много се разприказвахме. Ще ми кажете ли, уважаеми, приемате ли нашите условия? Ако да, ще се уточняваме за всичко останало. Ако не, ще ви посъветвам да помислите още веднъж. Мога да се обадя по-късно. Но само един път.
— А имам ли някакъв изход? — Константиниди дори си позволи учудване. — Принуждавате ме да се съглася, още повече че няма смисъл да се пазарим, както са правили едно време. Или греша?
— Не си струва, уважаеми.
— Ами тогава в какъв вид искате да получите откупа? В пари или е възможен някакъв друг еквивалент?
— В долари, Георгий Георгиевич. Това е най-сигурната валута днес.
— Но откъде ще намеря веднага един милион? Представяте ли си поне колко пари са това? Нима не разбирате, че такива суми не се носят в портфейла за дневни нужди? А аз бих могъл да предложа, да речем, някоя равностойна художествена картина. Или бижу.