— А какво ще правим с тях? Ще ни пипнат до първия оказион! Сигурно всичките ви художествени произведения са добре известни на властите. Не, уважаеми, дайте валута. И още едно наше изискване: нека зет ви да донесе откупа. Не бива вие, възрастен човек, да се занимавате с несвойствена работа.
— Да разбирам ли, че за Вадим това е нещо обикновено? — засече го старецът.
— Не се хващайте за една неточна дума. Вашият зет е млад, няма да пострада от повече психическо натоварване, но това може да се отрази зле на здравето ви. Защо? Просто му предайте сумата, сложена в куфарче — сигурно ще се съберат — и той ще ги донесе на посоченото от нас място. В замяна ще получи съпругата си. А по-нататък вече се оправяйте с него. Ако позволите, такива са условията ни.
Сега Константиниди напълно се убеди, че всички подозрения по повод зет му са били верни. Затова не продължи да спори. Опита се да хвърли последната въдица:
— Но вие обещахте да ми кажете къде трябва да се занесе всичко. Освен това, кога ще чуя дъщеря си? Защото няма да има никакъв договор, без да изпълните моето условие, ще извините стареца, че поставя под съмнение вашата честност.
— За първото ще съобщим на зет ви, когато му предадете парите — отговори спокойно похитителят. — А за второто, тоест за дъщеря си, не се безпокойте, мисля, до един час ще поговорите с нея.
— Но аз веднага трябва да седна на телефона. Да се уговарям, да събирам на части, да заложа нещо заради тази голяма сума! Трябва много време! Откъде да знам, че няма да е напразно? Досега, освен обещанията ви, които не са много за вярване, да ме прощавате, нямам никакви други доказателства, че дъщеря ми е жива и здрава. Вече казах какво мисля за зет си Вадим. Защо да не мога аз да предам парите и да получа дъщеря си?
— Не е хубаво, Георгий Георгиевич! — Събеседникът май започна да нервничи, изглежда, работата му се объркваше. — Ще завържем очите на зет ви, ще го откараме далеч от Москва, там ще му предадем жената, ще завържем очите на двамата, ще ги докара ме в Москва и ще ги пуснем близо до дома им. Такива неприятности за вас ли са? Не виждам смисъл. — Той неочаквано се засмя. — Такива изпълнения са само за младите, уважаеми варпет!
„Варпет ме нарече, майстор — помисли Константиниди. — Наистина е арменец. Уважава по-възрастните, магарето. А може да не е никакъв бандит? Просто приятелчетата на Димка са се наговорили да «претръскат» стария тъст? Не, Лара никога няма да се съгласи на такова нещо. Какво пък, щом си го търсят…“
— Разбрах. — Константиниди заговори със скучен глас: — Но кога ще чуя дъщеря си?
— Щом толкова нямате търпение — похитителят пак се засмя, — обещавам да говорите след половин час. За толкова ще отида при нея. Става ли?
— Добре. След половин час. — Георгий Георгиевич погледна часовника си. — Значи в девет. По това време телефонът ми ще бъде свободен.
— Надявам се, уважаеми, че няма да ви хрумне да звъните в милицията — заяви сериозно похитителят. — Повярвайте, Георгий Георгиевич, идеята ще бъде лоша.
— Приличам ли ви на луд? — почти грубо го прекъсна Константиниди. „Нищо, стига съм се церемонил с тях“ — помисли той. — Ето защо не исках да намесвам зет си в тази история. Но щом сте решили, нека бъде така. Съгласен съм.
В слушалката веднага се чу пиукане.
9.
Напълно естествено, Константиниди се обади най-напред на Романова. Александра Ивановна беше в кабинета си. Тя изслуша с интерес съобщението на стария колекционер и накрая попита:
— Какъв е телефонът ви, нали е без телефонен секретар и не записва разговорите?
— Естествено, любезна ми Александра Ивановна. Защо са ми тия инженерни тънкости? Аз съм обикновен човек.
— Да, да — усмихна се Романова. — Но жалко. Струваше си да запишем точно този разговор… Добре, че е минало без заплахи. Значи им трябват парите, а не живота на вашата дъщеря и няма да се решат на „мокра“ работа. Многоуважаеми Георгий Георгиевич, предполагам, че вашите опасения не са безпочвени. Ще постъпим така: вие, естествено, не знаете нищо и не сте звънили на никого. Това е за пред зет ви. Понеже няма да отидете вие със сумата, а той, ще трябва да намерите парите. Лично за вас можехме да приготвим една хубава „кукла“.
— Какво е пък това? — поинтересува се Константиниди.
— Пачка пари, запечатани по специален банков начин. Но отгоре са сложени истински банкноти, а вътре — празни листчета. Така рискът е по-малък, понеже сумите са големи. Но както ми се струва, зетчето ви няма начин да не отвори без време куфара, за да провери дали не сте изпързаляли него и партньорите му. Заемете се с вашата част от работата, аз ще се разпоредя по моята.