— Да — мрачно обобщи Константиниди. — О, Темида!
— Но ако не греша, тя е от вашите земи. Така че претенции за слепотата й… Не ми се сърдете, Георгий Георгиевич, просто настроението ми от сутринта е кофти. Причината не сте вие. А относно съвета, ще кажа следното. Нали сте почти сигурен, че тази игра е замислена от зет ви? Ако тръгнем по официалния път, в края на краищата трябва да има съдебно разследване. Ще започне следствие, а тия мръсници имат добри адвокати, бъдете сигурен. От дума на дума, ще изприщят дъщеря ви, както се казва… Защо ви е такава слава на стари години?
— Права сте, многоуважаема Александра Ивановна — съгласи се изведнъж Константиниди. — Бихте ли се наели да съобщите на вашия познат, че желая да обсъдя с него ситуацията? Все пак да петня името си…
— Добре, нищо не ми коства. Без малко да забравя, може би ще бъде любопитно за вас: зет ви още никъде не е съобщил за нощното произшествие.
— Няма и да съобщи, прелюбезна, бъдете сигурна. Още едно въпросче, преди да свършим, Александра Ивановна?
— Давайте! — засмя се тя.
— Толкова приятни неща ми разказахте за вашите бивши сътрудници, че си помислих неволно за вас. Защо не отидете в частно бюро.
— Ах, любезни — въздъхна Романова. — Викат ме, канят ме за консултант, представяте ли си. А аз все стоя тук. И чакам кога най-после нашата държава ще се опомни, ще се сети, че без професионалисти с нея е свършено. Затова, както се казва, нищо не се знае. Така стоят нещата, уважаеми. Я по-добре вижте кога горе-долу ще успеете да съберете доларите си?
— До края на деня. Максимум — утре. Ще позвъня на някой друг колега колекционер, ще извадя нещо от приготвеното за търг. Какво да се прави, заради дъщерята… Но това вече са мои лични работи.
— Да, да, имате право…
На Георгий Георгиевич му се стори, че Романова се усмихна, и се обиди малко, но бързо се отказа. Не си струва да усложнява нещата. Всъщност тази шефка има право. У кого могат да се окажат такива гигантски пари от нейната милиционерска гледна точка!
— Добре, действайте! — Романова приключи разговора. — Ако има някакви усложнения, веднага ми позвънете.
10.
Георгий Георгиевич реши, че вторият, на когото ще се обади, ще бъде Виталий Александрович Бай. Собствената информация на Константиниди сочеше, че господинът повече от две години постоянно живее в Москва.
Доскоро Бай беше много противоречива личност. Търговският му и съответно професионален подем като галерист, сега широко известен в страната и особено много на Запад, започна тъкмо от прочутата изложба в Манежа, която навремето толкова разсърди Никита Хрушчов. Тогава Виталий успя да купи направо на безценица няколко неголеми картини, създадени от четката на млади художници, „чужди на съветския народ“. Оттогава се смята за познавач на неофициалното съветско изкуство и разгърна своята също неофициална колекционерска дейност. По-късно му помогна и прословутата „булдозерна изложба“, от която пак успя да попълни доста евтино колекцията си с творби на непризнавани и по-често преследвани живописци и графици. Когато замина на Запад през осемдесетте, Бай взе със себе си „цапаниците“, които според Министерството на културата не представляваха никаква художествена ценност. Западната публика обаче не се отнесе така към първите изложби на Бай в Ню Йорк, а после и в Париж. Успехът на руския художествен ъндърграунд беше светкавичен и потресаващ. А картините на художници като Целков или Зверев започнаха да стават собственост на най-големите западни музеи на съвременното изкуство. Пресметливият Бай, който умееше да предвижда, се превърна в един от най-богатите измежду избягалите от тоталитарна Русия колекционери.
Десет години по-късно той се завърна в нова Русия на гребена на широката си популярност като преуспяващ бизнесмен. Купи си вила в Переделкино, в този елитен писателски оазис, обгърнат със славата на Пастернак, Чуковски и други патриарси на съветската литература. Купи си и хубав апартамент в Москва, за какъвто не можеше да мечтае в недалечното минало. И вече официално започна да се занимава със същото, за което неотдавна можеше да получи най-малкото затвор, с пълна конфискация на собствеността, естествено. Времената се менят и подчиняват на своите закони и нравите.