Старият колекционер можеше изобщо да не търси Бай „за помощ“. Стига да пъхне по определен начин кръстчето си в една определена пролука и да го врътне, ще се отвори капакът на бюрото. Там има половин милион, че и повече, ако спешно потрябват. Кой колекционер няма на разположение по-едра сума за всеки случай! Последните години на пазара все по-често се появяват истински шедьоври. Откъде? Господи, от тази противна действителност един подир друг започнаха да умират старците, които умееха да ценят и пазят изкуството. А вятърничавите им, но напълно самолюбиви потомци, си падат повече по мерцедесите. И стана така, че изумителният Казимир Малевич лесно върви за две модерни западни коли. Боже, колко е несъизмеримо всичко!
Неочакван телефонен звън прекъсна мисленото вайкане на стареца по повод всеобщия упадък на нравите. Ларочка, зарадва се той. Втурна се към телефона, но се сепна, когато го вдигна: непознат глас. А към непознати се отнасяше като онази госпожица, която заявила на твърде нахалния младеж: „Не се запознавам с непознати.“ Тоест ставаше недоверчив.
Кой Грязнов? Откъде? Защо го търси?… Ах, да! Та това е прочутото протеже на божествената Александра Ивановна! Господи, колко лошо, че забравя понякога… Трябва да е по-ласкав с този тип, може да отбие от хонорара?… Иска да дойде… Какво да се прави, като няма друг начин…
— Добре, елате — завърши с безнадежден и печален глас. — И си носете ценоразписа, нали така, щом няма друг начин.
11.
Ашот донесе отнякъде цвърчащ тиган с две големи парчета месо, които димяха и ухаеха апетитно на подправки, заедно с топъл кавказки хляб лаваш и бутилка с лют сос.
Останаха без сили — Лариса направо бе разнебитена и смазана — и повече не се докосваха, сякаш негласно се бяха разбрали, но голите им тела вероятно бяха готови за по-нататъшни любовни схватки. Не… стига толкова, може да не издържи сърцето. Лариса се боеше да си представи всичко останало, защото изцяло и без остатък се бе озовала във властта на Ашот. Той не настояваше. Сигурно имаше причини. Или наближаваше време за някакви кардинални решения.
В желанието да отмъсти на мъжа си, тя предизвика такъв ураган, че неволно сама се оказа в епицентъра му. Какъв страшен любовник! Да, тази продукция не е за всеки ден, само за еднократна употреба. Димка е майстор, но пред момчето е като студен и пресметлив котарак. Каквото и да се случи сега, както и да завърши тази идиотска история, Димка няма да я получи повече. Поне това разбра ясно.
Но тя се гордееше със себе си: кой е способен да издържи подобен натиск! Тя можа.
Точно в разгара на закуската, лакома и безмълвна, се чу шум от автомобил. Ашот за миг се напрегна, ослуша се, после скочи бързо да се облича като изстрелян от невидима пружина. Той погледна изразително Лариса, докато закопчаваше дънките си, и изтича навън.
Тя помисли и реши, че няма да е твърде удобно да разговаря в този, меко казано, фриволен вид с новодошлия, който и да е той, и също се заоблича.
Зад вратата се чуха високи и зли гласове, ако се съди по тоналността им. Говореха на арменски. По-точно викаха си взаимно. Тази непозната езикова бариера бе доста дълга. Най-накрая вратата на стаята се отвори и влезе брадатият арменец, който първия път бе толкова любезен с нея и изглеждаше малко по-голям от Ашот.
Без да поздрави, той огледа мрачно, под вежди седящата на дивана жена от петите до темето и обратно. Не се обърна, а се скара рязко и сърдито на Ашот, който стоеше зад него с виновно наведена глава.
— Лариса Георгиевна, имах по-добро мнение за вас — рече най-после брадатият.
— Кой сте вие и въобще какво отношение имате към мен? — искрено се учуди тя. — Какъв сте ми? Сват, брат, годеник, съпруг? Вие сте най-обикновен бандит, нищо повече, който се занимава с лайняната си работа, защото не умеете нищо друго. Не ми се бъркайте. Разберете най-после, все ми е едно какво мислите за мен.