Тя се захлупи на дивана по очи, като сдържаше с всички сили сълзите си, гърдите й се задушаваха или от ненавист, или от срам, един дявол знае, но обидата трябваше да се изплаче със сълзи. Което и стана…
Когато Лариса се нарева и вдигна глава, в стаята нямаше никого.
Четвъртък 13 юли, през деня
12.
Вадим натисна клаксона пред желязната врата на вилата на Бай. Скоро от портичката се показа младеж с камуфлажна униформа, дойде спокойно до сивата жигула и се наведе към спуснатото странично стъкло.
— Защо свириш?
— Кажи на Виталий Александрович, че идвам от Константиниди. Той знае. И чака.
Младежът сигурно също знаеше, защото безмълвно отвори вратата и пусна колата. „Ето така живеем — просто, но с вкус — помисли Вадим. — Има за пазене, пази го. Когато през осемдесетте е бродил на Запад, е бил прост голтак. А сега — световноизвестен галерист! Издава списания и дипляни за изкуство! Къде ще се мерим ние…“
Гостът напразно се самонавиваше. Бай го посрещна повече от радушно. Учуди се само, че Георгий Георгиевич толкова бързо сменя плановете си, като вятърничава госпожица. Ту искаше той да дойде, ту е решил Вадим да донесе платната.
Също толкова лесно прие обяснението на Вадим, че дядото винаги е бил непостоянен. А днес изобщо не му е до разходки. Такава се е завъртяла, не е за приказване.
— Ти ли караш? — попита бегло.
Вадим кимна. Бай надникна през прозореца и вдигна смаяно вежди:
— Какво виждам! А къде е твоят ален хубавец? — Имаше предвид мерцедеса.
— Капризничи нещо — небрежно отвърна гостът. — Закарах го на майстор, а жигулата взех от приятели. Щом вози, значи е добро. Колко му трябва на човека.
— То е така… — вдигна рамене Бай.
— Защо питате? Да нямате работа в града? Мога да ви закарам. Аз съм за бързо, свършвам работата си и заминавам.
— Не, мислех да ударим по една. Нещо ми дойде настроението. Не знаеш ли защо? — Той намигна хитро и се насочи към кабинета си. Беше висок като Вадим, но тромав, с увиснало над колана шкембе и заоблени полегати рамене. Типичен месар от някой селски пазар край Москва. Има много пари, пък няма фасон. Затлъстял ли е, мързелив ли е?
Бай като че ли подслуша мислите му, обърна се, огледа Вадим от главата до петите с бързия си лепкав поглед.
— На колко си?
— В какъв смисъл? Не ви разбрах.
— На колко години.
— Ударих четиридесетака.
— Добре — кимна Бай. — Тъкмо хубава възраст. Един стар познат някога казваше: той е млад, всичко е пред него! А? Xo-xo-xo.
Вадим също се засмя. Вярно, насила, защото сега най-много искаше да приключи нещата тук и да се връща в Москва, където го чакаха доста работи за днес. И истинско напрежение.
В кабинета си Бай седна на дивана, покрит с тъмновишнев пухкав китеник, и просна широко краката си.
— Хайде, вади — разреши накрая той и потри доволно ръце. — Не ме измъчвай, показвай!
Вадим отвори голяма черна подвързана папка, която бе взел от колата, и извади първото платно, внимателно свалено от рамката. Краищата му още бяха свити и пазеха формата на дървото.
Бай подпря лакти на коленете си и стовари двойната си брадичка върху свитите си юмруци. Гледаше мълчаливо, само понякога сумтеше, мляскаше и облизваше устните си.
Наистина, изумителният Мане си заслужаваше цената.
Прочутите гребци, тръгнали с лодки по Сена, седяха с веселите си приятелки в кръг и пируваха на чист въздух и слънце. Това беше нещо невероятно! Приказка и вълшебен прозорец към миналия век. Да, има неща, които човек не е в състояние да преразкаже, може само да ги почувства, усетил как се пълнят гърдите му със свеж слънчев полъх.
Галеристът неохотно прекъсна съзерцаването на живописното чудо и погледна Вадим с невиждащи очи, намръщи се и късите му вежди се сключиха. Сякаш сравни две несъпоставими неща. Кимна няколко пъти замислено, премляска.
Истината е, че картината няма цена. И затова трябва да бъде продадена. Има достоен купувач, знае той. Но за целта ще трябва да я изпраща в Америка. При това трябва сам да свърши всичко, защото такива неща не се вършат с посредник…
— И какво още се откъсна от сърцето на стария? — Бай попита уж без никакъв интерес, а в същото време го свиваше под лъжичката. — Едва ли може да се сложи нещо по-горе от Мане в колекцията му. Освен ако…