— Вадуля, твоето настроение си е твой проблем — отбеляза назидателно Бай. — Няма защо да ми стоварваш кривите дърва на гърба. А за Кисота не попитах от тъпо любопитство. Тя трябваше да ти осигури всичко, както я бях инструктирал. И да получи това, което й се полага. Нали не си я обидил? Не си, нали?
— Не съм. — Вадим се усмихна.
— Браво на теб. Тази жена и утре може да е полезна за всички. Такива контакти не са за изпускане. Бъди по-нежен с нея, по-открит, тя е самотна жена и сигурно е гладна, нали разбираш, Вадик? Знаеш ли на какво са способни такива жени за малко нежност? Не знаеш май… Макар че на твоите години още не е задължително да знаеш. Но за в бъдеще… не забравяй.
Вадим премълча, но си помисли: „Проклета змия! Всичко знае, за всичко му докладват, че и с подробности… Иска да изглежда безкористен, меценат, покровител на изкуствата, а сигурно в главата му чатка сметачна машинка, която непрекъснато пресмята: изгодно-неизгодно…“
За хилавата си Кисота също не започна случайно: иска още нещо от него. Но какво ли? Засега не е известно какво му е хрумнало на този паяк… А Кисота? Благодаря ти, пухчо сладък, добра идея ми подхвърли, без да искаш. Как не съм се сетил по-рано? Как всичко може да си дойде на мястото, направо чудно! Нали тъкмо Кисота е следващата спирка или дори гара по дългия му път днес. Остава само да разбере какво общо има с нея Бай?…
Виталий Александрович смяташе, че чете мислите на събеседника си — съмненията му, желанието по-бързо да си свърши работата тук и да хвърчи в министерството при Кисота. Но Бай вече й звъня и Аля му съобщи, че зам-министърът е подписал всички необходими документи, също и гаранциите, ако по време на преговорите възникнат някакви финансови усложнения. А Вадим трябва да мине днес и да вземе документите. Нека върви. Но само след посещението на „Староконюшени переулок“. Трябва да предупреди Кисота да бъде по-нежна и по-мила с Вадик, в края на краищата е възможно нещо да получи и тя. А за тази цел, моя стара приятелко, трябва да задържиш в обятията си този безделник и нищожество, та ченгетата по-лесно да пипнат престъпника. Така… Преди Виталий имаше нужда от Вадим като железен пропуск пред стария Константиниди, но сега за какво му е.
— И кога е самолетът ти?
— Вдругиден — излъга Вадим неизвестно защо и не погледна събеседника си. Билетът му беше за утре, при това за първия самолет.
— Аха…
Бай се успокои и реши, че всичко се нарежда от добре по-добре. Много удобно. В такъв случай няма да хвръкнеш заникъде, малкият, а ще отпътуваш в закритата джипка към едно определено място. Жалко за парите в куфарчето. Ако Андрей беше сега тук, щяха да ги подменят, преди да си се опомнил… Може пък така да е по-добре: все едно няма да има време да ги изхарчи. Ще трябва да намекне на Кисота и по този въпрос…
Вадим пиеше бавно от уискито си, Виталий Александрович му задаваше незначителни и напълно безобидни въпроси и колкото можеше печелеше време. Накрая реши, че това е достатъчно, и тръгна да изпраща госта на двора.
— За всеки случай не карай много бързо — бащински го предупреди Бай. — Гаранцията е сто процента, но пешеходците са тъп народ, обичат да се хвърлят под колите, да пази Господ… Довиждане. Обади се, като се върнеш от Будапеща. Може да се спазарим за още нещо…
Той се изкиска и тракна вратата на жигулата. Изчака, докато Вадим излезе, и после с удоволствие забеляза как покрай портата веднага след него мина още една жигула с якичък шофьор, както беше казал Андрей. А Андрей познава хората.
Като се прибра вкъщи, Виталий Александрович позвъни на Алевтина Кисота и я помоли да направи необходимото и да задържи през двата почивни дни Вадим при себе си. Лично за него било много важно, добави Бай: работата е сериозна и свързана с много пари. Ще носи кафяво куфарче, да се постарае да не го изпуска от очи. Най-добре да оставят куфарчето у дома. Не е лошо да се поразходят с младежа с параходче, да наемат двуместна каюта, както в добрите стари времена, с преспиване по пътя. Или да се отбият в някой хотел-мотел, изобщо да се повеселят през нощта. Най-вероятно настроението на младежа ще е отвратително — скарал се е със стареца, затова на всяка цена тя да го развесели.
Кисота искаше да се възмути: за кого я взема той? Да не е някоя проститутка? Но Бай бързо охлади разгорещеността й:
— Повече не са ти нужни хонорари, така ли да разбирам? Алка, всичко струва пари. А особено по днешния курс струва много пари. Дори простият ни живот… — заключи той философски и си помисли, че преди десетина години Алевтина наистина нямаше цена, а сега какво да й гледаш: дърта кошница. Но кой знае как ще завърши този експеримент за нашия Вадик, ако Алка се запали.