— Ще обсъдим този въпрос — заяви категорично Романова. — Браво на теб, беше кратък. Да отидем сега в моя кабинет. Хайде, Саша.
15.
Бай й се обади към края на работното време.
— Е, не искаш ли да кажеш какво и как? — попита, без да се представя, понеже смяташе, че Алевтина е длъжна да го познава по гласа.
И тя го позна. Но отговори също така отвлечено:
— Може ли по-конкретно?
— Ти кажи по-конкретно? — рече той добродушно и търпеливо. — Как е нашето момче?
— Повтарям въпроса си. — Алевтина се постара да скрие раздразнението си. — Какво по-точно те интересува? Дали е отлетял? За съжаление, да. И аз лично го преведох през митницата. Видях как самолетът излетя. През деня се обадих на „Аерофлот“, там потвърдиха: самолетът е пристигнал в Будапеща по разписание. Какво друго?
— Не се сърди, Алка — усмихна се Бай. — Ти нямаше късмет и по-рано. Приличаше на вещица. Значи не е имал никакви проблеми? Как така го изпуснахме? Излетял значи…
— Както чу — тя отговори сухо, уязвена от нелепото споменаване на предишната им връзка. — Но я ми кажи, защо толкова ти трябва? Каква е твоята роля в случая? Или е една от поредните ти велики тайни?
— Каква ти тайна! — промърмори Бай почти с досада. — Просто исках да те предупредя по най-бързия начин да ликвидираш всякакви компромати от личен характер, ако са останали от него. Имам сериозно подозрение, че нашето момченце е по-голям герой, отколкото съм предполагал… Само така го наричам, по стар навик, какво момченце е той, минал четирийсетака… Ами как беше по мъжката част, биваше ли го? — В гласа на Виталий се появиха подли и ехидни нотки.
— Напълно! — отвърна рязко Алевтина. — Някои „момченца“ не са и сънували подобни възможности. Например ти дори в най-добрите си години не си бил способен на такова нещо. Имаш ли още въпроси?
— Да, не бързай — продължи Бай, сякаш се канеше да изрече поредния цинизъм. — Я ми кажи, той не носеше ли нещо по-забележимо? Някой пакет или планшет, рулце? За пари — ясно…
— Защо питаш? — Алевтина се напрегна.
— Защо ли?… — Бай не бързаше да отговори. — Виж сега, нашето страстно момченце май е пречукало тъста си. Засега картинката е такава, Аленка…
— Какво значи пречукал?! — попита Алевтина, но изведнъж усети да я облива по гърба ледена вълна. Значи цяла нощ е правила любов с убиец?! Но как така? Той не би могъл до такава степен да я лъже! Щеше да усети интуитивно… Не, тук има някаква страшна лъжа, измама… Какви ги дрънка този негодник? И тя е принудена за най-голямо свое съжаление да изпълнява молбите му…
— По най-обикновения начин — печално продължи Бай. — Отивам днес при старчето според нашата уговорка, исках да обсъдим някои бъдещи варианти. А също да проверя дали младежът му е предал милиона, който изплатих вчера за три платна. Отиваме двамата с моя Андрюша на „Староконюшени переулок“, а там, мама миа, целият МУР се насъбрал. Изпратих Андрюша да погледне и послуша за какво си говорят хората. Та връща се Андрюша и докладва: твоят грък е пречукан днес. И колекцията му задигната. А сега, изглежда, са се заели сериозно, докарали са една „клечка“ от Главната прокуратура.
— Не може да бъде! — изведнъж отсече Алевтина. — От вчера до самото излитане беше непрекъснато с мен. А за убийство трябва време.
— Той беше и у дома. Тръгна си някъде между два и три, ако не се лъжа, но не помня точно. Знам ли къде е бил след това? Ами преди да дойде у дома? Със стареца говорихме сутринта. Пресметни. В десет говорихме, уточнихме се за цената и прочие. Искаше личо да докара картинките си, та да съм му прател кола. А аз помислих: защо да пращам Андрюша, когато зетят на гърка има кола. А той ми казва, че се скарали и изгонил Вадим. Рекох му: ами помирете се, кавгата е лош съветник. Убедих го, намерил Вадим, предал му платната и оня тръгнал. Излезе от къщи някъде към три без нещо, по-късно ще си спомня по-точно. А вие кога се срещнахте? Припомни си, Алка! Сега е много важно. Трябва да се знае буквално по минути. Допускам, че днес-утре ченгетата ще намерят и мен, а и теб.
— Господи, какъв зор имат за мен?
— Алка, недей така, щом им трябва, ще те намерят… Ако се разровят по-надълбоко, а между тях има истински майстори, могат да си спомнят и злополучния кредит, могат да прибавят и последната командировка…