Продължително позвъняване откъсна Турецки от вкусния омлет. Но защо? Нали помоли да го оставят на спокойствие!
Вдигна слушалката и чу гласа на Грязнов:
— Нали нямаш нищо против позвъняването ми? Още веднъж здравей. Саша, стори ми се, че стоиш сам, нагъваш опротивелия ти омлет и главата ти пращи от служебни въпроси. Прав ли съм?
— Уцели десетката.
— Затова имам предложение, обаче не казвай веднага не. Помисли.
— Ако е за идване у вас — не.
— Какво говориш, на триста крачки път сме.
— Някакъв непознат адрес ли ми съобщаваш?
— Ще ти обясня. След нашия разговор с майчицата-шефка у мен остана едно голямо вътрешно неудоволствие. Сякаш сме в добрите стари времена, когато без угризения на съвестта можех да дрънкам всякакви глупости и да се измъквам само с мъмрене. Нали ме разбираш? Кой ще ми каже сега нещо, освен мен самия? Та изпратих на „Комсомолски“ моя Вова Акимов. С кола е, няма нужда да го уча какво да прави. Отиде. Сега стоя, но пак нещо ми е чоглаво. Интуитивно усещам неудобство, разбираш ли. Хващам се на бас с който иска, че днес ще навестят жилището. Ако не е един, колко? Вова ще се справи ли? Разбира се, но на каква цена. Затова реших да ти звънна. Тръгвам за там. Ако имаш желание, след около час застани до магазина за радиоапарати, ще те посрещна. За да не зависиш от мен, вземи си топа за всеки случай, всичко става… Но само ако имаш желание да си побъбрим. Да не забравя, Нинка тук изпържи страхотни кюфтета! Нареди ми специално за теб да взема пет парчета. Защото от тия омлети ще хванеш цироза на черния дроб. Да взема ли?
— Изкусител! Добре, вземи. Усещам, че с вас няма да се спи.
17.
Лариса прекара целия ден на дивана. Ашот й пробута някаква тъпа книжка от серията женски любовни романи — напълно сантиментална глупост, но тя лежеше и четеше. По-точно очите й пробягваха по страниците и машинално отбелязваха глупавия превзет патос на любовните обяснения между красавицата Джулия и красавеца Антонио. Всичко вървеше печално — гладко, като в латиноамериканските сериали, с които през последните години ни залива синият екран.
След това Ашот свари много силно турско кафе и тя с удоволствие изпи една чашка. Конякът в барчето не пресъхваше, плюс хубава минерална вода, само за душата! Не е отвличане, а същата сапунена опера!
Денят премина в стила на лекия жанр. Тук имаше напълно прилична тоалетна. Лариса се огледа в голямото огледало и неволно се смръщи: прекалено явни бяха следите от снощи. Сини кръгове около очите, без нужните кремове и друга козметика кожата на лицето й изглеждаше отпусната и старичка. Затова пък гърдите, корема и бедрата — целите в лилави петна от жилавите пръсти на палавия Ашотик — също като в най-хубавата й младост. Най-много петна имаше тъкмо на най-интимните места. Просто невероятно! Лариса вече не помнеше кога за последен път си е позволявала подобна волност по отношение на себе си. Липсват само следи от ухапано — по бедрата! — промърмори малко смаяно.
Ашот влизаше в стаята, гледаше я тъпо с изпъкналите си бадемови очи, въртеше се на едно място, сякаш искаше да каже нещо. Но тя само плъзгаше равнодушен поглед по синкавите му бузи. И той излизаше, без да каже нищо.
Навън взе да се стъмнява. И Лариса започна да се притеснява. Изглежда, на тия нахалници нещо не им излизат сметките. Колата ли се е счупила? Нима ще трябва да прекара още една нощ тук? Хич не й се искаше… Тялото й имаше нужда от гореща вана, пълна с ароматна пяна, и от самота. Ако останеше тук, със сигурност рискуваше да се принуди, по-точно да бъде принудена, да повтори снощното. Сега вече в масов вариант. А такова изобилие от сексуални вариации не води до нищо хубаво на нейните години. Трябва почивка. Няма избор, ще трябва цяла седмица да ходи с макси и с дълги ръкави, точно в горещините… Да, при всички случаи има нужда от почивка.
Ако съдим по странните погледи на Ашотик, за тия младоци почивката дори е вредна: главите им се пълнят с лоши мисли, когато спрат. А от мислите до действията има само една крачка.
Колкото повече размишляваше, толкова по-тревожно ставаше на сърцето й, изпълваше я неуютно безпокойство. Какво им се е случило? Нима този фарс се усложнява от нещо наистина опасно за нея?… Учуди я и фактът, че през целия ден в мислите й нито веднъж не се намери място за Димка. Интересно, какво показва това? Ако всичко приключи нормално, дай Боже, сигурно така е по-добре. Без скандали и викове. Да си взема апартамента и да се разкара на майната си. Може да изкара последните си дни и при баща си, той ще се зарадва…