Но изведнъж всичките й съмнения свършиха, и то по най-ужасния начин.
Беше вече тъмно, когато пристигна онзи дебил, по-големият брат, пазителят на семейните традиции. Брадатата му физиономия беше мокра от пот, сякаш са го гонили кучета. Братята седнаха срещу Лариса, гледаха се шашардисано и най-накрая Миша, така се казваше по-големият, рече:
— Лариса Георгиевна, ще трябва силно да ви огорча, но положението, в което всички се намираме, се усложни невероятно.
— Започва се… — вметна презрително Лариса, като се стараеше да бъде спокойна, но сърцето й се сви до болка от неясно предчувствие.
— Връщам се от Москва, където търсих вашия съпруг. Той не се яви на мястото на срещата ни, не донесе парите, за да ви освободи, изобщо никъде го нямаше. Подозирам, че просто ни е „изпързалял“. Толкова по-зле за него, по-точно — за вас. Като не го намерих, отидох да търся баща ви, но и там пълно разочарование. Пред входа на кооперацията имаше милиция. На двора странични хора ми казаха, че някакъв човек бил убит и ограбен…
Лариса бе очаквала какво ли не от съдбата, но изведнъж усети как й се завива свят и рухна по гръб, без да може да издържи на безумната въртележка, набираща дива скорост.
Дойде в съзнание от нещо мокро и студено. Отвори очи и видя Ашот да я изтрива с мокра кърпа. Той я гледаше изплашено. По-големият брат седеше както преди в дълбокото кресло и равнодушно-тъпо разглеждаше обувките си. Като видя, че Лариса е дошла на себе си, продължи спокойно:
— Както разбирате, нямаме и не желаем да имаме никакво отношение към семейните ви дела. Нека милицията се занимава кой кого е убил и защо. Друго ни притеснява: незаплатената работа. Трябваше да получим от клиента петстотин хиляди долара за вашето отвличане и връщането ви. Все едно, пак ще ги получим. От кого? Хайде да помислим заедно.
— Вървете всички по дяволите — и вие, и вашият клиент… Казвате, че ви „изпързалял“? Така ви се пада, дърдорковци…
— Не, вие не ме разбрахте — поклати глава Миша. — Искате ли да се върнете у дома? Тогава си платете.
— Първо, от къде на къде? Не съм ви молила да ме отвличате. И второ — нямам толкова пари. Така че ще останете с пръст в уста.
— Нито ние, нито вие имате време за това. Никакво. Обясних на уважаемия ви покоен баща, че ние с брат ми сме само изпълнители. И толкоз. Клиентът „изпързаля“ господаря. Как мислите, какво ще направи той? Ще притисне татко ви? Няма начин. От цялото семейство само вие сте в ръцете ни. Значи ще разговаряме с вас. И само от вас зависи как ще завърши. Много добре знаем какви пари имате. И у вас, и у покойния ви баща. Така че ще можете да ни дадете нужната сума, няма къде да идете.
В гърдите на Лариса вече кипеше такъв гняв, че тя се страхуваше да не избухне и да каже нещо излишно, след което тези негодници наистина могат да направят каквото решат — да я обезобразят, осакатят… всичко може да измисли фантазията им!
— Ще ви подскажа — продължаваше Миша отмерено. Може да ни продадете апартамента си. И да напишете разписка, че сте получили парите. И всякакви дреболии — техника, видео, пръстенчетата ви, за да съберем сумата. Имаме си нотариус, всичко ще е оформено както трябва, никой съд няма да се усъмни. Ясно ли ви е?
— Ами ако те пратя на онова място, от което си се пръкнал на този свят, копеле такова? — почти прошепна Лариса, закипяла от гняв.
— Тогава — реагира равнодушно Миша — ще постъпя по друг начин. Ще ви разваля като жена. Мъжете все още могат да ви харесват, макар и за кратко — година или две. Знаете ли защо? Толкова живеят курвите в публичния дом, където с удоволствие ще ви продам. Работата е трудна, изхабява, клиентите са непридирчиви и груби. Това не ви е Ашотик с неговите юношески фокуси. Там мъжете отиват за свое удоволствие. А такава едра бяла жена ще предизвика голям интерес, естествено, ще се научите да обслужвате по двама, по трима клиенти едновременно. А като се измори или омръзне една жена, тогава я закопават под асфалта, да няма никакви следи. Няма нужда от излишни свидетели, нали… Затова казвам, сега сте във форма и сигурно ще изкарате една година. Без ласка. После лично ще ви покажа как е, без Ашотик. — Той се засмя внезапно широко и беззъбо. — Нали трябва да знам какво предлагам на хората, Лариса Георгиевна? Но това по-скоро ще е моралната ми компенсация. Защото няма да дадат много пари за вас, все пак сте възрастна жена. За мераклията.