Той говореше за всички тези ужаси без капка лъжа, абсолютно спокойно, като за нещо отдавна решено, и едва сега Лариса почувства целия кошмар на положението си. Все още имаше някакви надежди относно смъртта на баща си, този мерзавец може и да лъже. Или да не е разбрал. Милицията може да отиде при баща й за какво ли не… Дори заради нейното спасяване… Но изчезването на Димка е лош признак. И все пак казаното от брадатия негодник й се струваше лош сън, или искаше да бъде така, трябва само да направи усилие и да се събуди. А и този публичен дом…
Лариса не забеляза как започна да разсъждава на глас, без да се надява на ответна реакция. Но Миша реагира индиферентно:
— Вашият съпруг не ви ли е разказвал? Той е посещавал този дом, при това неведнъж. Хареса си там едно момиче. Съвсем младо. Избягало от родителите си! — Миша се засмя ласкаво. И от този смях разказът му ставаше още по-зловещ. — Доискало му се свобода. И я получило. Ето и Ашотик знае. Нали, Ашотик?
По-малкият брат промуча нещо нечленоразделно.
— Между другото, Лариса Георгиевна, това момиче от три години е обявено за национално издирване. Три, съобразявате ли! Кой ще го търси? А вашият Вадим, извинете, задължително посещаваше това пропаднало момиче по веднъж в седмицата. Ах, каква свирка правеше!… От друга страна работата не е сложна, бързо ще ви научат. Имаше един смешен случай — срещнаха се познати, ами случва се, стават грешки, не са проверили добре клиента.
— Значи Димка са го проверявали…
— Разбира се, да няма такива случайности. Да речем, пристига той, когато се разплати де, а вие го чакате там. Не е добре.
— Вие сте една паплач… Добре, да вървим в Москва, да ви вземат дяволите. Ще се опитам да намеря нещо, да ви…
— Лариса Георгиевна, дълбоко се лъжете, ако мислите, че можете да ни измамите. Никой не пуска заложница просто така. Затова по-добре кажете къде държите у вас парите и ценностите си. Ще отидем с Ашотик, ще ги извадим внимателно и ако стигат, ще ви пуснем да си вървите. А засега се налага да постоите в нашето мазе.
— Оставете ме да помисля… — Лариса като че ли се надяваше на нещо, опитваше се да се съсредоточи, нищо не можеше да направи със себе си: мисълта й не течеше. Ако баща й наистина е умрял, какво ще стане с всичките им планове? А отиването в чужбина?… Банковите сметки… С това горе-долу ще се оправи, Лариса знаеше къде държи документите, но сега там има милиция. Вярно, има и своя сметка, но тя е за съвсем извънредни случаи… Но Димка, Димка, какъв негодник! Да бяга от жена си в нелегален публичен дом… Всичко чуто продължаваше да й се струва пълна глупост, отвратителен номер. Като че ли… Ако не беше новината, че Димка е участвал най-активно в отвличането й, което разбра и баща й, а и тя се досети. Притрябвали му един милион долара. Захвърля жена си като мръсен парцал, убива тъст си, ограбва го и изчезва в чужбина? Невероятно. Най-напред за услугата е искал да раздели хонорара на две, но измамва и тези мафиоти. Затова са толкова настръхнали. Излиза, че ситуацията наистина е смъртно опасна. Трябва да жертва всичко за спасението си. Проклетите картини, пък и апартамента най-сетне. Нали й остава бащиният…
Лариса изведнъж се погледна с чужди очи от главата до петите. От къде на къде този брадат негодник ще й дава само още една година? Изведнъж женското в нея закипя и се разбунтува! Но тя веднага хладно се овладя: мъжете виждат по-добре. Там е целият кошмар. Значи за една година ще я смачкат напълно и — под асфалта? Да не остане никаква следа?
Не, само да остане жива, жива!… Трябва да даде всичко, но да се освободи, а после да не прости нищо и на никого. Ще се постарае здравата, но ще намери този брадат мерзавец накрай света. Няма хабер той колко страшна може да бъде женската мъст…
— Добре, съгласна съм — рече Лариса. — Може да вземете скъпоценностите ми… Ако този мерзавец вече не ги е прибрал. Но ако ги няма, ще се наложи да ме закарате в Москва. Никой няма да ви даде пари нито от моята, нито от татковата сметка. Така че преценявайте.
— Колко пари можем да намерим у вас?
— Нямам представа. Може изобщо да не намерите…
Тя си спомни, че преди около седмица Димка говореше за някаква командировка в чужбина. Канеше се нещо. Ето какво е било.