— Във всеки случай сигурно няма да има половин милион долара. Затова не ме дръжте в мазето, а ме закарайте вкъщи. — Тя равнодушно сви рамене: — Къде мога да избягам от вас? Глупаво е.
Ашот заговори рязко и високо на арменски. Близо минута братята сякаш се караха, едва не се хванаха за гушите. Най-накрая се успокоиха и по-големият рече:
— Решихме, че ще отидем отначало сами. Рискът е по-малък — и той се извърна към Ашот и допълни нещо на арменски. Младежът пак се опита да възрази, но големият повиши глас. Тогава Ашот стана и нареди на Лариса да му даде чантичката си и ключовете. Кимна на брат си, а на Лариса каза да го последва.
Излязоха в антрето. Ашот отвори един капак на пода, като първо отметна настрани килима. Щракна ключа и в мазето светна. Слезе бързо по една подвижна стълба и подаде ръка на Лариса. Тя се спусна послушно с негова помощ. В малкото квадратно помещение имаше широк миндер, покрит с одеяло — друга мебел нямаше.
— Това ли е вашият публичен дом? — поинтересува се с насмешка тя. — Доста скромно. Не ви стигат парите за обзавеждане ли? Та затова се занимавате с криминални дела?
Ашот се намръщи, сякаш му бе неприятно да слуша думите на жената, която съвсем наскоро го обичаше толкова силно.
— Извинете, ще се наложи малко да постоите тук. — Той въздъхна тежко.
— Ех, и ти, ще ми се пишеш мъж — изрече презрително Лариса. — Ако знаех какво всъщност си бил.
— Той е по-големият, какво да правя — махна с ръка Ашот.
— Когато ви хванат и двамата, бандити проклети, а това непременно ще стане, ще погледам с удоволствие каква ще я запеете… Жалко нищожество, махай се от очите ми, не мога да те гледам!
Ашот извика нещо на арменски, стисна юмруци и ги размаха из въздуха. А сетне изхвръкна като попарен от мазето и тракна капака. След минута лампата угасна.
Лариса вдигна краката си на миндера и отпусна глава върху сгънатия си лакът. Най-много я беше страх да не чуе шумолене в ъгъла. Сърцето й ще се пръсне, ако тук има мишки.
Братята пътуваха мълчаливо към Москва и само от време на време се споглеждаха мрачно. Моторът на мощния мерцедес беше почти безшумен. И напрегнатата тишина вътре изглеждаше непоносима.
Двайсет и три годишният Ашот бе възпитан в пълно подчинение на по-големия си брат и може би сега за първи път усещаше дълбок вътрешен протест. Такава жена! Не е някоя хищна проститутка, доста ги имаше през последната година от московския му живот, такива винаги можеш да намериш до всяко ново павилионче. Да, пищна, бяла — правилно отбеляза брат му, но това не е всичко. Тя е и много сладка жена, обича мъжете, а не парите и разбира от силни желания… А Миша се държи с нея като с обикновена шантонерка. Или се обиди, че Ашот го изпревари? Сигурно е искал пръв да опита? Тогава защо не каза… Той щеше да отстъпи, нямаше да бърза. Сега Ашот никак не харесваше авантюрата с апартамента, в която го забърка Миша. Усещаше, че може да завърши зле. Неслучайно и Лариса им пожелава голямо нещастие. Ашот предчувстваше, че се задава опасност. Но от дете бе свикнал да се подчинява на брат си. В семейството е така. А Миша не иска нищо да слуша, смята се за най-умния.
Ашот не се досещаше, че трийсетгодишният му брат се вълнуваше от други грижи. Най-голямата бе как да обясни провала на акцията за един милион, която му възложи големият „авторитет“ чичо Гурам след дълги молби и уговорки. Нима Миша е виновен, че клиентът „ги изпързаля“? Нека чичо Гурам се разправя с него, защото такива неща не бива да се прощават. Но Миша сега няма към кого да се обърне, хем държи в ръцете си заложничката. Какво да прави? Младият „мафиот“ се перчеше, но загря, че ако наистина са очистили гърка, а не е милиционерска лъжа, тогава работата е много лоша. Криминалната сигурно пасе и другия апартамент. Първото подозрение върху кого ще падне? Върху този, който е изчезнал. А кой е изчезнал? Зетят, Вадим Богданов, който освен това е заложил жена си. И от всичко е спечелил не по-малко от милион долара, ако не е и повече. В такъв случай първият проблем е: да влезем или да не влезем в апартамента. Ако няма засада, добре. Но се налага да проверим. Затова не биваше да караме жената в Москва. А този глупав Ашот нищо не разбира…
Лошо се получава. Но не бива да се появяваме и при Гурам Илич с празни ръце… Вярно, имаме жената. Бива си я, хубава е, чичо Гурам със сигурност ще я хареса. Пък и кой истински арменец не желае пищното тяло на една руска блондинка? Разбира се, тази кучка трябва да се набие хубавичко, да се прекърши гордостта й, а сетне да се подари на чичо Гурам. Нека си поиграе, а после, както обикновено, да я приспособи за общото дело. Пред него номера не минават, много жени се извървяха, отначало горди, а къде са сега? Така де, станаха послушни. И доставят радост… Но какво да прави с Ашотик? Взе си беля с отглеждането му. Смята се за мъж, сополанкото, а на какво се научи — да прави задна прашка с долните руски курви…