А този Вадим? Нали разговаря лично с Гурам Илич. Уточниха се. Подсказа му всички варианти. Сега излезе така, че под тяхно прикритие си свърши работата и изчезна. Ако не днес, то утре чичо Гурам ще разбере къде се е дянал. А разбере ли, горкият Вадим да се крие в бетонен сандък. Най-добре вече като покойник. С чичото не се правят такива шеги, неслучайно го наричат голям „авторитет“. Намира си длъжниците и на края на света.
Преди да отидат в жилището, първо трябваше да се посъветват с него. Но е срамота да погледнеш в очите по-възрастен земляк, почти роднина. Като нищо ще те изгони, ще те прати вкъщи, а какво да прави сега в Ереван, където няма нито топлина, нито хляб, нито хубава работа? Да си хапе юмрука ли?
Стигнаха в Москва, изпълнени с мъчителен размисъл. Отидоха на проспект „Комсомолски“ и Миша спря колата в съседния двор — той вече се ориентираше тук.
Излиза, че всичко е предвидил, Ашот дори се смая на далновидността на брат си. Самият той беше сигурен, че няма нищо сложно да посетиш чуждо жилище: влизат, вземат каквото трябва, тоест всичко ценно, пъхат го в чантите, които носят в багажника, и го изнасят. Но не стана така.
Минаваше вече десет часът, но навън имаше още много хора. Закъснели автолюбители се въртяха около колите си покрай тротоара в двора на Ларисината кооперация. А на пейката до входа седяха няколко тукашни баби и един дядо, който пушеше цигара и я държеше в юмрук. Той разказваше с тънкия си и весел гласец нещо смешно.
Беше рано да влизат в кооперацията. Наоколо е пълно със свидетели. Миша каза, че трябва да проверят дали не се наблюдава апартаментът. А не уточни как. Ашот веднага предложи да изтича догоре и да звънне на вратата. Ако стане нещо, много просто, ще каже, че е сбъркал. Миша веднага отхвърли тази глупост. Ако в жилището има засада, веднага ще го пипнат, гък няма да каже, а после върви доказвай.
По-големият брат разбираше, че в двора на „Староконюшени переулок“ може да има милиция по две причини. Или старецът е убит наистина, но не знаеше как да провери този факт, а смяташе за невъзможно да стърчи в двора, защото дядката може да се е изпуснал пред ченгетата, че му искат откуп за отвлечената дъщеря. Или пък той е съчинил тази партенка, пуснал е лъжлив слух за смъртта си и обира на жилището си, за да могат ченгетата официално да се появят там. Тогава всичко е много по-сложно. И трябва да са изключително предпазливи.
Е, да, първият вариант е за предпочитане. По-логично изглежда: Вадим Богданов подхвърли на чичо Гурам идеята за половин хонорар за заложничката, пак той ги изпързаля и изчезна, защо да не е той убиецът? Всичко се свежда до едно: трябват му големи пари, а тъстът е пинтия, жената пречи. Така подведе чичо Гурам. Чакат го страхотни неприятности, макар да се е скрил…
Ако Вадим е действал сам, напълно е възможно милицията да не се досеща за отвличането на дъщерята на стария грък. Но ако Вадим е знаел, че в семейството ще настане кървава драма, защо е трябвало да намесва външни лица? Пък и отначало тъстът на Вадим проформа се дървеше, но прие да даде такъв голям откуп, нали? Значи?…
Нищо не значи, макар да изглежда логично. Въпреки това не пречи да са по-внимателни и постоянно да проверяват…
Миша знаеше как се проверява. Без усилие намери на двора младежи, които се забавляваха, и тръгна към тях с приготвена кутия „Марлборо“.
— Ей, мъже — повика сериозно сополанковците, — кой ще каже пръв в кой апартамент живее Вадим Богданов? Канеше се да продава червения си мерцедес. Жена му е една едра блондинка.
— А, банкерът ли? — попита едно от момчетата. И посегна към цигарите, щедро протегнати от непознатия.
— Защо банкер? — учуди се Миша. — Наистина ли?
— Не знам, може да не е. Но така му викат, защото е много важен. Живее на седмия етаж.
— Ясно. А кога се връща от работа? Цял ден звъня, никой не вдига, нито той, нито жена му. Имахме уговорка… Нищо не разбирам! Живее на седмия? Толкова високо? А прозорците не светят. Как да разбера, а?
Момчетата гледаха разстроения брадясал кавказец, който се канеше да купи от „банкера“ разкошния му мерцедес — мечтата на всеки от тях.