— Хайде, кой мъжага ще изтича догоре да позвъни на вратата? Дръж, кой иска? — и Миша подаде цигарите.
Веднага скочи същото хлапе. Мушна борото в джоба си и излетя като стрела към входа на кооперацията, дори накара пенсионерската компания да извърне любопитните си носове след него.
Миша само се подхилна и започна да наблюдава прозорците на интересуващия го апартамент: ако някой се крие там, може да се издаде, без да иска. Но край прозорците не се мярна никой. Наистина вече е съвсем тъмно и трудно се вижда, но вечерното небе още хвърляше по стъклата розов отблясък, който един неопитен може да вземе за слаба светлина, запалена в апартамента. Наблюдаваше и стълбището, осветено от луминесцентна лампа, но най-вече го интересуваше кой ще излезе от входа.
Но се показа пак същото хлапе. Миша се стегна неволно — всичко можеше да се очаква. Момчето каза, че е звънило няколко пъти, но никой не се е обадил.
— Добре — рече Миша с видима досада. — Извинявай, млади момко. Ще трябва утре пак да идвам. Отивам си, благодаря.
И бавно тръгна в тъмното. Но не се отдалечи. В това време Ашот наблюдаваше внимателно младежите: как ще се държат, няма ли да ги последват. Не, не ги последваха. Веднага забравиха и започнаха да се черпят с цигарите, които извади от джоба си момчето. Излиза, че няма засада. Сега трябва да чакаме нощта, реши Миша, да стане безлюдно по двора. Един Господ знае кога. Със сигурност ще падне голямо висене. Братята решиха да дежурят поред и да не изпускат от очи входа на кооперацията. След което Миша предложи на Ашот да поспи в колата, а след час да го смени.
Вечерта беше много топла и дворът опустя едва след полунощ. Ашот смени брат си от поста му, сетне Миша се върна и двамата наблюдаваха. Но към един и нещо Миша реши, че сигурно вече е време и трябва да докарат колата по-близо, да не мъкнат чантите из двора. Той остави мерцедеса на края на проспекта, съвсем близо до дворната арка, където нямаше никакви лампи и затова беше тъмно като в негърски задник.
Приближиха до входа предпазливо от различни посоки. За всеки нормален човек отварянето му с кода не представляваше никаква трудност дори ако Миша не можеше да си служи с инструменти. Много просто: кодът бе написан на стената с флумастер. Братята се изкачиха пеша до седмия етаж. Ето я нужната врата. Миша не забеляза нищо нередно, след като я огледа внимателно. Но за всеки случай позвъни и застана отстрани на шпионката. Никой не се обади. Тогава извади ключовете на онази страшно горда курва Лариса и спокойно, сякаш е у дома си, отвори вратата за антрето. Не светна. За работата си носеше фенер със силен широк лъч…
Апартаментът на Богданови беше хубав — богат, скъпо ново обзавеждане, килими. Това струва много пари. Значи семейството ги има.
Дори неопитен в обирджийските работи човек от пръв поглед би познал, че тук не пипаха новаци: братята доста бързо и съгласувано обискирваха жилището и подреждаха на масата онова, което мислеха да вземат. Отключиха без всякакви ключове всички затворени чекмеджета на шкафовете, масите и скриновете и изхвърлиха на пода онова, което не представлява интерес за тях. Затова пък веднага и без всякакъв подбор в чантата им премина съдържанието на две секции от стенния сейф, замаскиран с картина. Извадиха ловко самата картина, по-точно платното, от тежката рамка и като счупиха подрамката, го свиха на рулце. Същата съдба сполетя и останалите картини, окачени по стените. Двамата безжалостно откъсваха платната от рамките и ги навиваха едно върху друго във вид на огромен пакет. Грабителите не си представяха дали картините са ценни или не, защото поначало бяха убедени: в този дом няма ментета или лоши копия.
Сложиха дебелото руло на дъното на чантата. Тук може да няма един милион долара, но ако платната са ценни, горе-долу половин ще вземат. Така реши Миша, който не разбираше от изкуство, но горещо вярваше на всички, които говореха с апломб за него. И всичко нарисувано и сложено в рамка беше за него музей. Много ценно. Макар и опасно: как ще го реализираш? Казват, че сега можеш да намериш специалист, който бързо изпраща зад граница тази стока. Вадиш парите и въпросът е уреден.
Върху пакета с картините братята започнаха да нареждат всякаква техника, а в дома на Лариса тя беше в изобилие. Чантата натежа.
Стараеха се да разпределят всичко по чантите, за да не правят второ опасно пътешествие в жилището. Изведнъж Миша усети в гърдите си някаква странна умора, сякаш сърцето му го предупреждаваше за опасност.