Махна с ръка и извика Ашот, като му прошепна:
— Иди бързо да провериш как е на стълбището, отвори вратата и излез незабелязано. После се върни, трябва да изчезваме.
Ашот отиде на пръсти до желязната врата и заоглежда внимателно площадката през шпионката. Там беше тихо и пусто. За всеки случай започна бавно да превърта ключа, като се стараеше да не шуми.
Езичето на бравата потъна почти безшумно в патрона, младежът хвана бравата, за да отвори лекичко вратата. Макар че беше масивна, тя се отвори леко и без никакво скърцане. И в този момент Ашот почувства рязко движение и удар, от който за известно време изгуби съзнание.
18
Турецки се преоблече, обу черните дънки и старите удобни маратонки, навлече сивото поло, отгоре — амуницията за пистолета, а най-накрая сложи якето. Сега целият бе в незабележим тъмен цвят, неразличим в нощта, направо да ахнеш!
Шегата настрана, но доколкото си спомняше, и по-рано интуицията на Грязнов рядко е подвеждала ченгетата.
Срещнаха се на проспекта. Славка също беше облечен походно.
— Нали не съм те откъснал от вселенски размисли? — попита той. — Ако не, да отидем в колата и да хапнеш, докато са топли кюфтетата. Честна дума, ще благодариш.
— Вие там какво си мислите? Че умирам от глад? — попита Турецки с достатъчно тих и съвсем възмутен глас.
— Дребна работа. Кюфтетата наистина са вкусни, защото Нинка е майстор. А докато вечеряш, ще ти разкажа някои подробности. Една идея ми се върти в главата. Много странна.
— Само една ли? И заради нея ли ме извика?
— Представи си. — Слава не реагира на иронията.
Влязоха в слабо осветен двор и се качиха в жигулата на Грязнов, спряна умело между другите коли.
Кюфтетата си заслужаваха високата похвала. Докато Саша ги изваждаше едно по едно от найлоновото пликче и неприлично облизваше мазните си пръсти, Грязнов сякаш разсъждаваше на глас.
За начало припомни на Турецки една не много стара история, когато за няколко месеца бяха убити и ограбени няколко доста известни колекционери. При това почеркът на убиеца си приличаше в няколко от случаите: жертвата сама отваряше вратата, всеки път оборудвана с най-различни хитроумни заключващи устройства. В края на краищата ченгетата попаднаха на следа и успяха да хванат престъпника буквално минути преди следващия трагичен финал. Това бе известен търговец на произведения на изкуството, бивш съветски гражданин, приел германско поданство. Немците успяха да си го приберат топъл-топъл, но сам. Така се изправи и в съда и си получи заслуженото. Но това между другото. По-важното е, че делото на Константиниди е пълно копие на старото дело на Ситковски. Ако се вгледаме в детайлите. А трябва да помислим още веднъж за тях, каза Грязнов.
Слава направи следния извод: трябва веднага да се изясни приятелският кръг на Константиниди, но главно на Виталий Бай. Да се опитаме да проникнем в тяхната връзка. Това е угнетяваща работа. Но нали трябва да се започне отнякъде.
А пък за Бай най-неочаквано се досети чрез кого да стигнат до него.
— Знаеш ли чрез кого? — Грязнов тайнствено присви очи. — Никога няма да се сетиш… Добре, поне ще опиташ ли?
— Пиша шест плюс на кюфтетата — отвърна Турецки и смачка найлоновото пликче, докато изваждаше носната си кърпичка. — А пък за твоята гатанка, знам. Успокой се бе, човек! Отдавна вече съм порядъчен съпруг. Има за кого да мисля през самотните си нощи, а ти, кучи сине, не отклонявай приятеля си от праведния път. Той едва се крепи, нали знаеш?
— Всичко е ясно — промърмори Грязнов. — Не съм се съмнявал, че ще се сетиш. Да, Саша. И Нинка потвърди. Говорила веднъж с Карина и тя й казала, че го познава отлично. Дълго и упорито се е пазарил за картините, останали след смъртта на мъжа й. Ако помниш, Каринка има око — дай Боже всекиму. Ще се зарадва да те види, така казала на моята Нина. Саша, извинявай, ако се стесняваш да останеш с бившата си любовница насаме, тет-а-тет, мога да я поканя у нас. Да си побъбрите пред свидетели…
Преди две години и нещо Турецки и Грязнов, тогава началник на „бандитския“ отдел в МУР, работеха по серия поръчкови убийства на едри бизнесмени, един от които се оказа и мъжът на Карина — Наил Мирзоев, човек от така наречените днес „нови руснаци“. Работата костваше умствени и физически усилия с абсолютно криминален характер. След убийството Карина отказа да участва в работата на фирмата и й продаде огромната московска къща на Наил, за която получи много пари. С тях купи за себе си и за децата хубав апартамент и без да се бърка в никакви минали дела, заживя напълно задоволено, без да става нагла, без да се лишава от нищо. Но според верните и искрени приятели на Турецки тази изумителна, разкошна, богата и несравнима Карина мисли само за едно — как да получи Турецки, който прекара с нея само веднъж такава нощ, която тя още помни. А Нинка — по това време още не беше съпруга на Грязнов, а прохождащ спонсор на бъдещата частна детективска фирма „Глория“ — бе готова и тогава, а, изглежда, и сега с всички сили да помогне за възможното щастие на приятелката си. Как иначе Славка щеше да подхване този лаишки разговор къде било най-добре да говориш насаме със свидетели. Най-добре у тях, в дома на свидетеля. А още по-добре в неговото (нейното) легло. Диванета… Сякаш не разбира. Или е категорично против… В края на краищата трябва да се възразява срещу пошлото, предателството, дивотията и прочие мръсотия, унижаваща човека. А да възразяваш срещу това, че можеш да направиш една хубава жена щастлива, ако, естествено, е по силите ти, извинявайте, си е чист идиотизъм. И никой няма да ти прости такова издевателство над вечните чувства. Една жена сигурно не би простила. Каринка е друго нещо. Знае чудесно с какво се занимава Саша и никога не е искала от него повече от това, което й даде веднъж. Пак е пожелала — това е друго нещо. Но моля, без взаимни ангажименти.